Белите одежди

Владимир Дудинцев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1989 г.
Език:: Български
Страници:: 696
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Златко Стайков
Художник:: Филип Малеев
Поредици и библиотеки:: Избрани романи. Книга 3
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 208
Дебелина (мм):: 37

Романът на Владимир Дудинцев "Белите одежди" предизвика оживени дискусии и огромен интерес в съветската страна. Това произведение не е неочакван творчески полет на близо седемдесетгодишния писател. То е дръзка изява на духовната му независимост, своеобразно продължение на патоса в нашумелия роман "Само с хляб не се живее" (1956). "Белите одежди" е книга дълбоко премислена и преживяна. В нея осезателно се долавят деформациите, причинени от култа към личността, отразени са моменти от известната дискусия в биологическата наука в СССР в края на четиридесетте години. Разбира се, това не е документално повествование, а роман с всички белези на художествената условност. На мястото на прототипите от живота в него се борят, търпят поражения и побеждават "измислени", но пълнокръвни и убедителни герои. Съдържание/ Научната лъжа - триумф и трагедия (Румен Цанев)...5, Белите одежди...11, Белите и черните одежди (А. Кузичева)...683. Владимир Дмитриевич Дудинцев (истинско име Владимир Семьонович Байков, 29 юли 1918 г., Купянск, Харковска област - 22 юли 1998 г., Москва ) e руски съветски писател. Той е участник във Великата отечествена война, първо юнкер на щабната батарея на 604-ти лек артилерийски полк, след това командир на взвод на същия полк на Ленинградския фронт. След две рани е назначен за командир на пехотна рота. Получава още две рани в боевете при Ленинград, последната е тежка на 31 декември 1941 г. След болницата той служи във военната прокуратура в Сибир до демобилизацията през 1945 г. След края на войната се завръща в Москва и работи като кореспондент на в. Комсомолская правда (1946-1951). През 1956 г. в списание "Нови мир" е публикуван романът "Само с хляб не се живее" (по романа през 2005 г. е заснет филм на С. Говорухин ), който предизвиква голям резонанс и дискусия. Това е роман за изобретател, който по времето на Сталин води напразна борба срещу господството на бюрокрацията и обикновената бюрокрация. "Този роман се откроява не с художествените си качества, а с откритото изобразяване на пропастта, съществувала в СССР между изолираната управляваща прослойка и народа" ( Волфганг Казак ). Романът се превърна в едно от основните литературни събития на "размразяването" и крайъгълен камък в процеса на десталинизация. През 1957 г. 1-ви секретар на ЦК на КПСС Н. С. Хрушчов го критикува остро, във връзка с което книгата започва да се изтегля от обращение. На 15 октомври 1965 г. във вестник "Литературная Россия" е публикуван фрагмент от първия том на повестта на Сава Головановски "Топола на другия бряг" в превод на В. Дудинцев. Едва през 1987 г. е издаден романът "Белите одежди" (заснет през 1992 г.), написан 20 години по-рано и посветен на периода на борба срещу лисенкизма в биологията и около него. Романът е удостоен с Държавната награда на СССР (1988 г.). Владимир Дудинцев почива в Москва на 79-годишна възраст. Погребан е на гробището Ракитки.