Белене

Сказание за концлагерна България

Стефан Бочев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова книга, незначителни забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Фондация "Българска наука и изкуство"
Град на издаване:: София
Година:: 2003 г.
Език:: Български
Страници:: 1024
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Тегло (гр.):: 1190
Ширина (мм):: 165
Височина (мм):: 235
Дебелина (мм):: 40

Стефан Бочев е роден през 1910 г. На 19-годишна възраст започва да следва право в Швейцария (1929), където завършва през 1933 г. Специализира в Университета по висши международни науки (1934-1936). През есента на 1934 г. става кореспондент на "Вашингтон пост" за Женева. Пише и за други американски вестници. До есента на 1933 г. е единственият български акредитиран журналист в Обществото на народите в Женева. През 1938 г. е началник на кабинета на министър-председателя Георги Кьосеиванов. В периода 1939-1941 г. е на дипломатическа работа в Стокхолм, а по-късно и в Швейцария. Оставя съпругата и детето си в чужбина и през есента на 1945 г. се прибира в България. Изпълнява длъжността първи легационен секретар в София (октомври 1945 г. - декември 1947 г.). През октомври 1946 г. участва в паметния опозиционен митинг на Никола Петков, след който влиза в полезрението на комунистическото управление. Уволнен е като дипломат и през 1949 г. е въдворен в лагера на остров Персин, създаден през април същата година със секретно решение на комунистическото правителство на Васил Коларов като най-голям лагер за политически противници на БКП. Първоначално е въдворяване за срок от 18 месеца - от май 1949 г. до ноември 1950 г. За кратко излиза на свобода, след което пак е прибран до 1953 г. След смъртта на Сталин през март 1953 г. започва поетапното освобождаване на политическите противници от лагерите, както в съветския ГУЛАГ, така и в България. След лагера Стефан Бочев изкарва прехраната си като като хамалин, работи в строителство и преводач. * * * Подобна книга не може да бъде преразказана. Тя трябва да бъде прочетена. Второто, пълно издание от 2003 г. е внушително със своите над 1000 страници, но нито една няма да ви остави без емоция. Защото в крайна сметка книгата не само е запазила автентичната картина от концлагера на остров Персин, но и е пример за невероятната воля и човешки дух на свободолюбивите хора, станали жертви в един от най-черните периоди на българския комунизъм. Черти, които без всякакво съмнение притежава Стефан Бочев, авторът на този неповторим разказ.