Спомени

Михаил Греков

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С леки забележки. Без противопраховата обложка. Запазен екземпляр, с богат снимков материал.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1971 г.
Език:: Български
Страници:: 333
Корици:: Твърди
Художник:: Дим. Тасев
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Формат:: 59/84/20
Дебелина (мм):: 15

Михаил Георгиев Греков е националреволюционер и публицист. Син е на Генчо войвода. Михаил Греков е роден на 23 май 1847 г. в село Дермендере, Одеска област. Получава стипендия от Южнославянския пансион на Тодор Минков и заминава за град Николаев, за да учи в училището (1864). Напуска училището и заминава за Влашко. Включва се в четата на Никола Войводов и Цвятко Павлович. След разбиването на четата постъпва във Втората българска легия в Белград. Отново заминава за Русия, за да продължи обучението си в Николаевската гимназия (1868)[1]. Завръща се в България и работи като учител в Сливен. Там взема активно участие в националноосвободителната борба и е председател на Сливенския частен революционен комитет. Премества се да живее в Русе, където се включва в дейността на Русенския частен революционния комитет. Като негов представител е изпратен на Общото събрание в Букурещ през август 1874 г. Познава се с много от просветителските и революционните дейци по онова време и поддържа кореспонденция с някои от тях. В писмо до него от лятото на 1875 г. Христо Ботев пише: "...Аз имам типография, издавам "Знаме", проповядвам бунт." Участва в Руско-турската война (1877 - 1878). Доброволец в 14-и армейски корпус с командир генерал-лейтенант Аполон Цимерман. След Освобождението заема редица административни служби в Сливен, Пловдив и София. Към края на века започва системно да пише своите спомени. Разказва за последните 10 години на националноосвободителното движение преди Руско-турската война (1877 - 1878). Мемоарите под заглавие "Как ние освобождавахме България" са публикувани в цялостно двутомно издание през 1990 г. Отдава се на публицистика. Пише статии и очерци, главно по своите спомени за националноосвободителните и революционни борби, за Освобождението, Съединението, против русофобската политика на мнозина дейци, управници и партии. Сътрудничи на периодичния печат с русофилска ориентация, вестниците "Ден", "Мир", "Балканска трибуна", "Реч", "Сливен" и списанията "Летописи", "Наука", ""Наблюдател", "Българска сбирка", "Илюстрация-Светлина" и др. Личният му архив се съхранява във фонд 250К в Централен държавен архив. Той се състои от 328 архивни единици от периода 1855 - 1921