Белият параход

Чингиз Айтматов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: От библиотека, без да е вземана нито веднъж, празен талон, неразлиствана книга, с запазена мека обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1973 г.
Език:: Български
Страници:: 299
Корици:: Твърди
Преводач:: Недялка Христова, Иванка Васева и Елена Николова-Руж
Художник:: Христо Брайков
Категория:: Чужда проза
Дебелина (мм):: 17

То си имаше две приказки. Едната негова, за която никой не знаеше. Другата - дето му я разказваше дядо му. После не остана нито една. За това е думата. През онази година то беше навършило седем, караше осмата. Най-напред беше купена чантата. Черна мушамена чанта с блестяща метална закопчалка, която, се промушваше през скобка. С външно джобче за дребни неща. С една дума, необикновена, най-обикновена ученическа чанта. С това май и започна всичко. Купи я дядо му от минаващата автосергия. Автосергията, като обикаляше със стоки за животновъдите из планината, се отбиваше по някой път и при тях в лесничейството, в Санташката падина. Оттук, от предела, по долища и склонове се издигаше във висинето охраняваният планински лес. В лесничейството има само три семейства. Но все пак от време на време подвижната сергия се отбиваше и при горските пазачи. Единствено хлапе в трите къщи, то винаги първо забелязваше сергията. - Пристига! - викаше то и притичваше към вратните и прозорците. - Колата-магазин пристига! Пътят се промъкваше дотук от крайбрежието на Исък Кул, все по дефилето, по брега на реката, по камънаци и трапища. Не беше много леко да се пътува по такъв път. Като стигнеше Караулни връх, пътят се изкачваше от дъното на теснината по ската и оттам дълго се спускаше по стръмния и гол склон към къщите на пазачите. Караулни връх е съвсем наблизо - лете почти всеки ден момчето тичаше да гледа от него с бинокъла езерото. А там, на пътя, винаги всичко се вижда като на длан - и пешеходец, и ездач, и, разбира се, кола... *** Чингѝз Тореку̀лович Айтма̀тов е изтъкнат белетрист, който от 50-те години пише както на руски, така и на киргизки език разкази, повести, романи, сценарии. На български са превеждани негови произведения като романа "Голгота" - развихрил огромни литературни полемики, "Клеймото на Касандра", "Белият параход", "Джамиля", "Сбогом, Гюлсаръ! ", "Тополчице моя, с червена забрадка", "Денят по-дълъг е от век..." - обявен за бестселър, повестите "Ранни жерави", "Синеоката вълчица" и други. Член на Академията на науките на Киргизката ССР. Няколко мандата е народен депутат във Върховния съвет на СССР от Киргизката ССР. От 1990 до 1994 г. е посланик на СССР (после на Русия) в Люксембург, след това - на Киргизия в Русия, а в последните години на своя живот на Киргизстан в Бенелюкс. Лауреат на Държавната премия на СССР. Почетен гражданин е на Бишкек.