Когато някой строи някъде нещо,
ние изпитваме гъдел от кирки и гвоздеи,
чукове и тесли
и удари по наковалните на душите
Ето ни и сега!
Защо тази арка! Тази врата в полето
като побледняла уста в синия студ на Париж.
Защо няма лозя край Париж,
а има нож забит в ябълката на брат!
О, защо е направил това,
за да построи после една бяла уста на Defense ли...
...за да шушне със нея:
"Братко, опрости това острие, то е жестоко,
и се заби в твоята ябълка на Адам,
но това не е ли още една мълчалива уста...
...тя е бледа,
но може да отрони в студения смог на Братството!
Братко!"
Петър Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Котелско. Продължава образованието си в Сунгурларе, военно училище в Силистра и завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 г. се заселва постоянно в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на Емона.
В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. НДЗПЧБ (Независимо дружество за защита правата на човека в България) и обявява гладна стачка отразявана от радио "Свободна Европа" и световните медии[1][2];[3]. През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати[4]. Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи за малолетния Манол (худ. Моно Петра) и защита от международната демократична обшественост; юристи, журналисти, поети и писатели; Курт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние, Блага Димитрова и др., а на 20 май 1989 година е екстрадиран от страната.
В емиграция: Участва в колоквиумите Свободата на Духа, юни 1989, Париж и по Проблемите на малцинствата, март 1990, Копенхаген, където (под влияние на есето на Георги Марков За благодарността се ражда идеята за фондация "Болната планета - ВЗОВ". Сътрудничи на сп. "Континент", в. "La Pensée Russe", Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.
Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите в София 1995, и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди!
Управлява издателство "Народна култура" (1997 - 2002) и e уволнен от правителството на Симеон Сакскобургготски[5]
През ноември 2014 г. присъства на откриването в София на паметника на убития писател Георги Марков. Манолов каза тогава, че есето на Георги Марков "За благодарността" му е дало идеята за фондацията.

Остана неизкушен от политиката и не криеше разочарованията си.

По повод 25-годишнина от началото на демократичните промени Петър Манолов беше един от наградените от президента Росен Плевнелиев с орден "За граждански заслуги"

Последните години от живота си той прекара в Пловдив - града, от който беше прогонен.

В последното си интервю - от януари 2015, казва: "Живеем в режисирана свобода, но силата на нашата памет е неотразима."
На 7 февруари почина в Пловдив на 76-годишна възраст поетът Петър Манолов, един от малцината действителни български дисиденти. Манолов имаше смелостта да заяви публично несъгласието си с комунистическия режим и стана съосновател през 1988 г. в гр. Септември на Независимото дружество за защита правата на човека, заедно с политическия затворник тогава Илия Минев и няколко смелчаци от различни краища на страната.