Перо натопено във времето

Христо Черняев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Към отлично. С пожелание и автограф от автора.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Мултипринт
Град на издаване:: София
Година:: 2020 г.
Език:: Български
Страници:: 300
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 210

Георги Драмбозов Големият български писател и поет, пътеписец и родолюбец Христо Черняев прекарва своето детство във Варна, където е роден на 3 февруари 1930 година. Веднага се сещам, че след 46 години от рождението му, когато вече е утвърден поет и публицист, той е награден с Голямата литературна награда "Варна", след като вече е носител на множество други награди. Юношеството и ученическите му години преминават в градовете Горна Оряховица, Бяла, Борово и Русе, а това непрекъснато сменяне на местожителството в ранната му младост се дължи на факта, че баща му е железничар. Именно на този железничар и голям българин, който му е дал живот и му посочил пътя през този живот, Христо посвещава след години стихотворението си "Далечни гари": ...Далечни гари - стъпки извървяни,/ сега обратно ще ви извървя,/ защото вие сте ми изтървани/ сълзи от обич в буйнали нивя.../ Сърцето ми само ще ви намери/ по линията крива на годините./ Ще спра до черните ви кантонери / със светло чувство под небето синьо... В навечерието на поетовия 90-годишен юбилей издателство "Мултипринт" София, под редакторството на Асен Асенов, пусна от печат сборника "Перо, потопено във времето" от Христо Черняев. Изданието спечели конкурс на Министерството на културата и представлява своеобразна амалгама от есета и спомени, литературни статии и отзиви, епиграми, интервюта, преводи, писма до видни български творци, стихотворение, което звучи прощално, но и оптимистично, стихове, които други поети са посвещавали на автора и кратка библиография. В тази, на пръв поглед скромна, библиография личат заглавията на 38 книги с поезия, повести и пътеписи, които биха правили чест на всяка лична библиотека. Те говорят, въпреки скромността на своя автор, за неговата пословична работоспособност, както и за големия творчески дар, който Господ му е дал. Независимо от дългия детско-юношески път по жп линиите на родината, поетът намира своя пристан в столицата и тук, в сърцето на България, израства не само като творец, а като учител и вдъхновител на по-млади литературни дарования. Правя откровеното признание, че и аз благодаря на Бога за това, дето го срещнах преди повече от 35 години в моя роден Свищов. Този Човек и Творец умееше да събира и да окрилява по-младите творци от цяла България, от него се излъчваше не само безпрекословния лирически талант, но и огромната човешка топлина. Благодарение на неговата взискателност и загриженост за младите почти половината от тогавашните членове на Националния клуб на работниците - литературни творци станахме по-късно членове на Съюза на българските писатели, надявам се да носим в сърцата си истинска дълбока признателност към него. Христо Черняев беше редактор в отдел "Литература и изкуство" на в. "Народна армия", завеждащ отдел "Поезия" във в. "Пулс" и в сп."Пламък", отговорен редактор на редакция "Българска литература" в БНР, председател на Националния клуб на работниците - литературни творци и т.н. Член е на СБП и СБЖ, заслужил е признанието за неговото творчество да пишат такива мастити писатели и критици като Ефрем Каранфилов, Станислав Сивриев, Александър Муратов, Евтим Евтимов, проф. Иван Цветков, Матей Шопкин, проф. Симеон Хаджикосев, проф. Ивайло Христов и др. Поезия от Христо Черняев е превеждана на руски, английски, френски, украински, испански, арабски, финди, фински и други езици. Читателю, прочети книгата "Перо, потопено във времето"!.. Такива книги, макар издавани по юбилейни поводи, (а може би точно затова), след време неминуемо се превръщат в библиографска рядкост. И заради поетическия талант на своя автор, и за приноса си към епистоларното ни литературно наследство, и заради своя вклад в литературната критика на съвремието... И заради това, което поетът ни доверява почти в края на своята книга: АЗ НЕ ЗАВИЖДАМ НА НЕБЕТО,/ че и след мене ще остане,/ защото като горда птица/ в безкрая му се е зареял /възторгът ми от синевата/ и той с лъчите ще векува/ и със звездите ще докосва/ безсмъртието на духа ми.

Ключови думи: перо, натопено във времето, Христо, Черняев