Простакът

Елиза Ожешкова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Минимални следи от употреба.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1985 г.
Език:: Български
Страници:: 198
Корици:: Твърди
Преводач:: от полски Благовеста Лингорска
Категория:: Чужда проза

Елиза Ожешкова е родена на 6 юни 1841 г. в Милковшчизна, до Гродно. Рожденото ѝ име е Елжбета Павловска, по-малката дъщеря на адвокат Бенедикт Павловски и неговата втора съпруга - Франчишка. В семейния им дом баща ѝ разполага с ценна галерия от картини, както и библиотека, наброяваща няколко хиляди тома. Когато Елжбета е на 3 години обаче, той умира. Имотът е отдаден под наем, а семейството се преместват в Гродно. Оттогава я възпитават само жени: майка, която я нарича Лиса (от тук Елиза), баба, която я нарича Жуня, сестра ѝ, която е три години по-голяма от нея, Клементина, както и бавачка Михалина Кобилинска. Момичето бързо започва да изявява литературния си талант, чете много и пише разкази. През 1852 г. 11-годишната Елиза, в компанията на баба ѝ, заминава да учи във Варшава. През 1852 - 1857 г. се обучава със стипендия от Ордена на сакраментките. През 1855 г. в пансионата се запознава с Мария Вашиловска, по-късно Мария Конопницка. Общите им литературни интереси ги свързват в приятелство за цял живот. И двете много обичат да четат и да рецитират поезия, особено забранените творби на Адам Мицкевич. Талантът на Елиза и Мария е бил високо оценен от техния учител Игнаци Ковалевски. През 1904 г. сред кандидатурите за Нобелова награда за литература се появява и името на Ожешкова. Във вътрешните документи на комитета често присъства като Елиз Ожешко. Нейната кандидатура е предложена от Александър Брюкнер, тогава професор от берлински университет. Кандидатурата ѝ получава подкрепата на Алфре Хенсен, който в разработките на тема нейното творчество в някои отношения често я поставя дори по-високо от Хенрик Сенкевич. След като членовете на комитета прочитат книгите на Ожешкова, съвместно изразяват мнение, че тя трябва да бъде отличена така, както и Сенкевич. В един от документите дори е написано: "Ако в текстовете на Сенкевич бие благородното полско сърце, то в творчеството на Елиза Ожешкова бие човешкото сърце". По-голямата част от комитета внася предложение за присъждане на наградата на Сенкевич, а малка част от него предлага наградата да бъде поделена, като се аргументират с това, че Сенкевич е по-популярен в Полша, и ако наред с него бъде отличена и писателката, това ще я направи по-известна. Тази аргуменатация обаче не убеждава мнозинството, което съвместно решава, че подялбата на наградата не съвпада с интенцията на нейния учредител. Председателят на комитета споделя още, че след няколко години ще бъде възможно и отличието на Ожешкова. С наградата следователно е отличен единствено Сенкевич. През 1909 г. писателката отново е кандидат за Нобеловата награда, но комисията я присъжда на Селма Лагерльоф. Смърт Ожешкова умира на 18 май 1910 г. в Гродно след тежко сърдечно заболяване. Погребана е на 23 май 1910 г. на гробището в Гродно. Юзеф Котарбински, обобщавайки живота, социалната и литературна дейност на писателката, изрича над ковчега ѝ думите: "Тя беше живата мъдрост и чувственото сърце на цялата епоха".

Ключови думи: Простакът Ожешкова