Райчо Гънчев е трета генерация потомствен ловен деятел, д-р на науките, изследовател, учен и пътешественик. Пребродил друмищата на предците ни от Усурийската тайга, Сибир, Алтай, Тян Шан, Кавказ, Анадола и Трансилвания до Балканите, той посвещава силите си в изследване на архаичната ловна култура.
Десетките си студии. проекти, статии и доклади допълва с издаването на 12 художествени книги, 4 стихосбирки, както и продуцирането на множество филми и ТВ предавания за дивия свят. Работата и наблюденията му над северните кучета, кръвни родственици на сивия вълк, го осеняват със странно прозрение за тяхното наименование - вълкашини.
Райчо Гънчев е роден в София, но живее в Стара Загора. От младини е спортист, планинар, природозащитник, приключенец, ловец. Доктор е на философските науки. Той създаде специална порода ловни кучета - вълкашини (създаването им нарича „бодлива работа”), отглежда и дресира коне и ловни соколи, специалист е по мечките в България, написал е студии и книги по темата. Приключенският дух го отвел чак в Юкон, САЩ, за да изпита неповторимата тръпка от „златната треска”. Бил е и в Далечния Север, къде ли не по света. Сам си е дал прабългарското име Верени Дилом. Автор е на стихосбирката „Окото на коня” (1997), на ловни филми, рисува, снима – всеки Божи ден топи перото си в живата природа.
След промените през 1989 г. Райчо Гънчев създаде единствената по рода си прабългарска школа за оцеляване „Бага – Тур”, в която се изучават и получават практически умения за обяздване на коне, боравене с меч и бойни умения. Основно му помагат синовете му Горан и Стоян. Специално внимание отделя на децата. Занимания по българщина и родолюбие има в някои детски градини. А в летните лагери, организирани от школата, участват деца и от Канада, Унгария, Монголия. Бойците на „Бага-Тур” печелят много наши и международни състезания и престижни награди.
ЖРЕБИЯТ Е ХВЪРЛЕН!
Отсякох нишката, тъкала младостта,
поставих сам железните доспехи
под ключ. Сковах смеха и радостта,
подгонил стръвно земните успехи.
Претеглях думи, стъпки и дела,
отстъпвах хитро, удрях с нож отзад.
Прекърших волни орлови крила,
бърлога свих сред сив неврозен град.
Не се вълнувах от сълзи в очите,
не се срамувах - газех във калта.
Като на трупи гледах на брезите,
излишен шум за мен бе песента.
И на Сократа думите горчиви
достигнаха до мен от век на век:
„Порокът - туй е мъка по доброто?!” -
повтарях често - зa душата лек.
Девиз коварен, стимул за живота,
притиснал те подобно звяр в капан -
във него виждаш изход от Голгота,
по вълчи приръмжаваш с глас продран.
25 април 1976 г.
Ключови думи: Р.Гънчев, Райчо Гънчев Райчев, 25 юни 1953 г., д-р на науките, изслед. село Сатовча, София, Стара Загора, спортист, планинар, природозащитник, приключенец, ловец, философия, ловни кучета, вълкашини, Верени Дилом, филми, рисува, снима, „Бага – Тур”,
