Минимализми

Или преходът като нищо

Чавдар Николов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: С автограф.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Ботев
Град на издаване:: София
Година:: 2002 г.
Език:: Български
Страници:: 192
Корици:: Меки
Категория:: Поезия

Вместо увод Гонейки и, дай Боже, постепенно и неумолимо догонвайки половинвековното си пребиваване на белия свят, немимоходом успявам да забележа, че човек все пак твърде малко живее с настоящето си. Паметта, натрупаното и придобиваното знание непрестанно му позволяват и го карат да общува с миналото и то не само със своето собствено. А екстраполираният опит спорадично отваря многовъжделеното, макар и обективно доста тесничко, прозорче към бъдещето. "Минимализми или преходът като нищо" е поредното ми усилие в областта на синтетичната мисъл. Това е книга не само за проточилия се безкрайно и вечно нашенски преход към демокрация и пазарна икономика, подобно на "Преходности" тук е наредена и пренаредена мозайката от понятията, термините, образите, митовете, "пътните ориентири", знаците, жалоните, крайъгълните камъни, кодовете, шифровите символи, сиглите, логотиповете на моето поколение. Поколението - чиято (авто)биография бе разрязана по средата от 1989 година. "Поколението на двете системи". Поколението, което безспорно се оказа "много по-уникално" от другите. Последното четящо книги поколение. Поколението, чийто останал живот явно ще протече и премине "минимализирано" и всуе през "нищото" с гръмки имена. Така, надявам се, да се е получила книга на изостреното асоциативно мислене, на твърдите симпатии и на непримиримото отхвърляне, книга за кошмарите и безсънните нощи, за редките и трудни победи, за ежедневните поражения, за смачкваното самочувствие, за гордостта, за устойчивостта, за царящата обществена шизофрения и липсващия здрав разум, за холестерина и адреналина. Изобщо отново писание-албум в стила "die hard rock", както много сполучливо се изрази в своята критика за "Преходности" Вера Джамбазова. Въпреки многобройните доказателства за противното, вярвам нашите съвременници интелектуално да са понапреднали от времето на "Многострадалната Геновева" и да могат вече да направят разлика между "Името на розата" и "В името на народа", между МаксМара и Макнамара и между Лафайет и ал Файед, да речем. Пък и нека всички, които все още можем, да си припомним придобитото през тоталитаризма умение да виждаме написаното между редовете, бързо да асоциираме, да се изразяваме с непрости метафори, учтиво-деликатно да наругаем някого и съответстващо на заслугите му почти без да се усети да го изпратим за зелен хайвер. С тази цел на места и тук съм си позволил някои по-заплетени културно-исторически екскурзии, без те като подход да се различават особено от същите в предишната ми книга. Тоест, ключът за "загадките" винаги присъства, така че практически като че ли няма нищо ново, освен самите те. Ще подчертая, че и в това писание заглавията на есетата са сложени в скоби умишлено, защото със или без тях казаното често придобива различен смисъл, поне - смислов нюанс. Подобна логика важи и за редките случаи, когато загалавията са две. Не мисля обаче, че "Минимализми или преходът като нищо" е директно продължение, някакъв "втори том" на "Преходности", още по-малко - публикуване на онова, което ми е останало да си допиша. Все ми се иска, при безспорното наличие на формална и сюжетна обвръзка между тези две, а и между всичките ми четири книги, да съм успял да отида "отвъд" и, разбира се, да се е получило нещо (много) по-добро. Дори да е станало "подобно, но не същото" и така не би било съвсем зле. Това беше, стига толкова дълги драсканици. Дано не съм омръзнал с тях на немногобройните си читатели. "Всеки ден е нов ден" смята Старецът и морето. Ще сънуваме лъвове и лъвици, играещи си като котета на безкрайни златисти и бели плажове, ще се мъчим да уловим огромни риби, ще се борим с тях и ще чупим харпуни и весла, сражавайки се с акули... Howgh! Амин. 11.2001