Катедралата

Висенте Бласко Ибаньес

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Много добре запазен екземпляр.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Знаменити романи
Град на издаване:: София
Година:: 1947 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 339
Преводач:: Тодор П. Нейков
Художник:: на корицата Александър Жендов
Категория:: Чужда проза

Тираж 5 000 бр. Първо издание в България. * Романът е издаден за пръв път в 1903 г., от Sempere y Compañía editores, във Валенсия. Разказва се за неволите на семинарист на име Габриел Луна, който след края на Третата карлистка война се установява във Франция, където се зарежда с революционна мисъл. Той се завръща в родния си град Толедо, чиято катедрала дава името на романа, и там започва да разпространява идеите си за равенство сред местното население, което обаче в крайна сметка го разбира погрешно. Критикът Франсиско Фернандес Вилегас "Зеда" нарочва романа като твърде "политически и философски". Смятан за социален роман,"Катедралата" попада в рамките на натурализма. * За автора: Висенте Бласко Ибанес (Vicente Blasco Ibanez), испански писател-реалист, журналист и политик, е роден на 29.01.1867 г. в град Валенсия в семейство на търговец-краен републиканец. Завършва гимназия (1883) и учи право в Мадрид, но се отдава на занимания с журналистика и литература. Известно време е секретар на писателя Мануел Фернандес и Гонсалес. Завършва право във Валенсия през 1888 г. За политическите си убеждения на републиканец е затварян многократно от властите, арестуван повече от 30 пъти. Депутат от 1898 до 1923 г. През 1909-1913 г. пребивава в Латинска Америка (Аржентина, Парагвай и Чили), опитва се да създаде в Южна Аржентина колония "Сервантес", за да води "образцово стопанство на кооперативни начала", но не успява да спечели двубоя с капиталистическите банки, които по това време изкупуват и усвояват много от южните земи. В резултат на престоя си там издава книгата с публицистика "Аржентина и нейните забележителности" (1910) и повестта "Аргонавти" (1914). По време на войната е във Франция и публикува кореспонденции от фронта, които по-късно съставят "История на европейската война" (в девет тома, 1914-1921). Емигрира във Франция (1923) и живее на Френската Ривиера, където публикува нашумелия политически памфлет "Алфонсо ХІІІ без маска" (1925, преведен у нас през 1929 г.), изявява се като лидер на антимонархическата група и разгръща кампания срещу диктатора Примо де Ривера. Автор на битови, социални и психологически романи: "Да живее републиката! " (исторически роман, 1893), "Безгрижен живот" (1894), "Цвете през май" (1895), "Колибата" (1898), "Куртизанката Соника" (исторически роман, 1901; на български език - 1927, 1992), "Тръстика и кал" (1902), "Катедралата" (1903), "Плодът на лозата" (1906), "Голата жена" (1906), "Ордата" (1906), "Желанието за живот" (1907, публикуван през 1953 г.) "Кръв и пясък" (1909, преведен у нас през 1918 и 1940 г.), "Мъртвите заповядват" (1909, у нас преведен през 1931 г.), "Луна Бенамор" (разкази, 1909; у нас - 1917 г.), "Четиримата конници на апокалипсиса" (1916, на български език - 1934 и 2013 г.), "Mare Nostrum" ("Наше море", 1918; на български език - 1982 г.), "Враговете на жената" (1919; преведен у нас през 1925 г. под заглавие "Неприятелите на жената" "Прокълната земя" (на български език - 1967). Пише разкази ("Валенсиански разкази", 1896), историко-политически произведения ("Мексиканския милитаризъм, 1920), пътеписи ("В страната на изкуството", 1896), работи за киното. В последните си години създава исторически романи, сред които се открояват "Земя за всички" (1922), "Кралица Калафия" (1923; на български - "Кралица Калабрия", 1934), "Морски папа" (1925), "При краката на Венера" (1926), "Любов и смърт" (новели, 1927), "Рицарят на Светата Дева (Алонсо де Охеда)" (1929, посмъртно), "В търсене на Великия хан (Христофор Колумб)" (1929, посмъртно; у нас - 1942 г.), "Призракът със златните крила" (1930, публикувана посмъртно), "Златото и смъртта", "Океанска къща", "Младостта на света" (незавършен). Превежда "1001 нощ" (1916). Един от представителите на европейската интелигенция, които по почина на Ромен Ролан, Анри Барбюс и др. се обявяват с възвание в защита на Съветската република и протестират срещу чуждата военна интервенция. Умира в изгнание, болен от диабет и почти изгубил зрението си, на 28.01.1928 г. във вилата си "Fontana Rosa", близо до Мантон, Франция.