Marino Marini

Каталог

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Език:: Немски
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Vorwarts
Град на издаване:: Wien
Година:: 1984 г.
Език:: Немски
Страници:: 166
Корици:: Твърди
Категория:: Изкуства и науки за изкуствата
Ширина (мм):: 210
Височина (мм):: 300
Дебелина (мм):: 20

Той присъства на Accademia di Belle Arti във Флоренция през 1917 г. Въпреки че никога не е изоставял рисуването, Марини се посвещава предимно на скулптура от около 1922 г. От това време работата му е повлияна от етрусковото изкуство и скулптурата на Артуро Мартини. Марини наследи Мартини като професор в рейта на Scuola d'Arte Di Villa в Монца, близо до Милано, през 1929 г., позиция, която запазва до 1940 г. През този период Марини пътува често до Париж, където се свързва с Масимо Кампигли, Джорджо де Чирико, Алберто Магнели и Филипо Тибертели де Пизис. През 1936 г. се премества в Тенеро-Локарно, в Кантон Тичино, Швейцария; През следващите няколко години художникът често посещава Цюрих и Базел, където става приятел на Алберто Джакомети, Жербайн Рихер и Фриц Воруба. През 1936 г. той получава наградата на Квадринале на Рим. През 1938 г. той се жени за Мерцедес Педразини. През 1940 г. той приема професор по скулптура в Accademia di Belle Arti di Brera (сега академия Brera) в Милано. Забележителните му студенти включват скулптор Парвиз Танаволи. През 1943 г. той влезе в изгнание в Швейцария, излагайки се в Базел, Берн и Цюрих. През 1946 г. художникът се установява за постоянно в Милано. Погребан е в Cimitero Comunale от Pistoia, Тоскана, Италия. Кариера Марино Марини, снимка от Паоло Монти, 1963 г. (Fondo Paolo Monti, Beic). Той участва в шоуто "Италианско изкуство" в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк през 1944 г. Кърт Валентин започва да излага работата на Марини в галерията си Бучхолц в Ню Йорк през 1950 г., по който повод скулпторът посети града и Срещна Жан Арп, Макс Бекман, Александър Калдър, Лионел Фейнингер и Жак Липчиц. След завръщането си в Европа той спря в Лондон, където галерията Хановер беше организирала самостоятелно шоу на работата си и там се срещна с Хенри Мур. През 1951 г. изложба на Марини пътува от Кестнер-Геселсафт Хановер до Кунстверейн в Хамбург и Хаус дер Кунст от Мюнхен. Той е удостоен с Голямата награда за скулптура на биеналето на Венеция през 1952 г. и наградата "Фелтринели" в Академията Дейнсей в Рим през 1954 г. Една от монументалните му скулптури е инсталирана в Хага през 1959 г. Ретроспективите на работата на Марини се извършват в Кунщаз Цюрих през 1962 г. и в Палацо Венеция в Рим през 1966 г. Неговите картини са изложени за първи път в Тонинели Арте Модера в Милано през 1963-64 г. През 1973 г. постоянна инсталация на работата му се открива в Galleria d'Arte Moderna в Милано, а през 1978 г. шоу Марини е представено в Националния музей за модерно изкуство в Токио. Има музей, посветен на работата му във Флоренция в бившата църква на Сан Панкрацио. Работата му може да бъде намерена и в музеи като Гражданската галерия на съвременното изкуство в Милано, колекцията Тейт, Ангелът на града в колекцията Пеги Гугенхайм, Венеция, Музеят на Нортън Симон, Музей дьо Фондати и Градината на Хиршхорн и скулптурната градина във Вашингтон, D.C. Работа Поклонникът (Ил Пелегрино), Бронзова скулптура от Марино Марини, 1939 г., Музей на изящните изкуства, Хюстън Мираколо, 1959/60. Конна скулптура от Марино Марини пред Neue Pinakothek в Мюнхен Rider (Arcangelo), 1959 г., Хага Марини разработи няколко теми в скулптурата: конен, Помонас (Nudes), портрети и циркови фигури. Той се възползва от традициите на етруска и северна европейска скулптура в разработването на тези теми. Целта му беше да разработи митични образи чрез интерпретиране на класическите теми в светлината на съвременните проблеми и техники. Марини е особено известен със своята поредица от стилизирани конни статуи, в които участват човек с протегнати ръце на кон. Еволюцията на коня и ездача като тема в произведенията на Марини отразява реакцията на художника на променящия се контекст на съвременния свят. Тази тема се появи в работата му през 1936 г. Отначало пропорциите на коня и ездача са стройни и двете са "поставени, официални и спокойни". До следващата година конят е изобразен отглеждане и ездачът жестикулира. До 1940 г. формите са по -прости и по -архаични по дух. След Втората световна война, в края на 40 -те години, конят е засаден, неподвижен, с удължена шия, уши са приковани назад, отворена уста. Пример, в колекцията Peggy Guggenheim във Венеция, е "Ангелът на града", изобразяващ "утвърждаване и натоварена сила, свързана изрично със сексуалната потентност". В по -късни работи ездач, "участва в собствените му видения или тревоги." В последното произведение на художника ездачът се отдръпва, когато конят пада на земята в "апокалиптичен образ на изгубен контрол", който паралел с нарастващото отчаяние на Марини за бъдещето на света.

Ключови думи: Marino Marini, Wien