Парижъ

Сергей Меч

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Забележки към кориците, чист текст, ценна книжка.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Печатница Н. и Д. Попови, Кузмановъ и С-ие
Град на издаване:: София
Година:: 1925 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 64
Корици:: Меки
Преводач:: Хр. Янковъ
Поредици и библиотеки:: Малка географска библиотека № 15
Категория:: География и науки за Земята

Сергей Меч е един от най-добрите географи от 19 век, и началото на 20 век. През 1865 г. завършва мъжката класическа гимназия в Тоболск, а през 1870 г. естествения отдел на физико-математическия факултет на Московския университет. Повече от 30 години преподава в гимназии и други учебни заведения в Москва. Изнася публични лекции по география; публикува есета и студии, написани в резултат на пътувания в Русия и други страни. Уроците и лекциите на Меча, методично внимателно подготвени, се отличават с живостта на представянето на дори сложен научен материал, достъпността им носят на автора широка популярност сред учителите. Заради образността на езика и чистотата на стила той е наречен певецът на географията. Географията се разглежда от Меч като "жива наука за живата Земя", която има значителен образователен и възпитателен потенциал. Той се стреми да предаде тази особеност чрез подходящата система на преподаване на география като учебен предмет. Той смята, че най-важното е развитието на ясни представи на учениците за геоложки и географски явления и процеси, умения за разбиране на географски данни чрез упражняване не на механична, а на образна памет, въображение и индукция, като се използват примери за "типични области". на Земята". От тази позиция той отдава голямо значение както на разказа на учителя, така и на използването на карти, стенописи, фолио, а също и на екскурзии. Той фокусира своята методика върху формирането на мислене на учениците, устойчив интерес към ученето, към самостоятелна изследователска и творческа дейност. Меч прилага тези принципи в редица книги и учебници, които не са получили одобрението на Министерството на народното просвещение, но са били популярни сред ученици и учители.