Клетниците. Том 1-2

С 130 рисунки в текста

Виктор Юго

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Надпис на корицата и подсилен гръб на Том 1. Леки забележки към Том 2. Твърди корици, чист текст, красиви илюстрации.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Мадара
Град на издаване:: София
Година:: 1947 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 1798
Корици:: Твърди
Преводач:: от френски Д. Симидов
Художник:: Гюстав Брион
Категория:: Класика
Тегло (гр.):: 1480
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 100

Том 1, тираж 6 000 бройки Том 2, тираж 5,000 бройки * Най-добрият превод на "Клетниците" правен в България е от Димитър Симидов (белгийски възпитаник и изграден като личност преди 9.IX, което за страна като България и нейната култура няма как да е без значение). Той е правил и пълен превод над 1000 страници на "Донъ Кихотъ Ламаншски" (от френски Игнатово издание от 1939 г.), доста книги на Емил Зола и други. Първият пълен превод на "Клетниците" в България е на Димитър Хаджииванов (1888 г. издаден в Пловдив), последван от този на Харитон Генадиев в края на XIX век. Там се използват повече стари български думи, например "главорезница" вместо гилотина. И разбира се е на т.нар. "стар" етимологичен български правопис. Преводът на Хар. Генадиев е и преиздаван 20-те години от Игнатовото издателство. В случая на Димитър Симидов, говорим за 1947 година. Отечественофронтовците тепърва са наложили т.нар "нов" фонетичен правопис (може би простопис). Самият преводач е съден от "народния" съд през 1945 г. защото е писал творби като "Гости от небето" (за летците на Луфтвафе). В крайна сметка след 1946 г. е на свобода и се връща към преводаческата дейност. Ценното на този превод е, че се усеща високото ниво на изказа (тук-там има запазени старопадежни форми "Наполеона", тук-там "сърдце", "напраздно", "гостба") макар и да е вече на наложения фонетичен правопис, което го прави еднакво привлекателен за любители на книгите и преди и след 1945 г. Съдържа оригиналните илюстрации на Густав Брион. Адресът на издателството "Мадара" е бил на тогава преименувания на "Сталин" булевард "Царица Иоанна", това е днешната "Витоша" № 11.

Ключови думи: Клетниците, превод на Димитър Симидов, 1947, издателство Мадара, Виктор Юго,