Дом под дъгата

Барбара Тейлър Брадфорд

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки забележки по корицата.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Бард
Град на издаване:: София
Година:: 1997 г.
Език:: Български
Страници:: 155
Корици:: Меки
Преводач:: Красимира Икономова
Поредици и библиотеки:: Съвременни романи
Категория:: Любовни романи
Дебелина (мм):: 10

Първа глава Джейк Кантрел забави скоростта на пикапа, когато наближи езерото откъм ханчето "Боулдърс", спря и се загледа през стъклото. Водата на езерото - застинала и спокойна, блестеше като сребро в късната следобедна светлина на този хладен априлски ден. Той вдигна очи към навъсеното небе, изглеждащо бледо и застинало като водата. В пълен контраст бяха издигащите се хълмове около езерото - тъмнозелени от избуялата сочна растителност. Джейк си помисли отново колко красива е гледката от това място - прекрасен пейзаж от вода и небе. Видяното събуди у него възхищение и му напомни му за друго място, само че не си спомняше точно кое... място, където никога не бе стъпвал, дали бе в Англия, Франция, Италия или може би в Африка, но най-вероятно си го бе представял във въображението си. Някъде, където би желал да отиде някой ден. Ако би имал възможността. Винаги бе желал да пътува, мечтал бе да посети екзотични страни, но през двайсет и осемте си години живот бе ходил само няколко пъти до Ню Йорк и два пъти до Атланта, където сега живееше сестра му Пати. Засенчвайки очи с ръка, Джейк още веднъж плъзна поглед към ширналото се пространство земя, вода и небе и кимна на себе си. Колко невероятна бе светлината в този ден - сякаш бе попаднал в друг свят. Светлината винаги го очароваше - както естествената, така и изкуствената. С изкуствената работеше всеки ден, а естествената често се стараеше да улови и изобрази върху платното, когато му останеше време да вземе четката и да рисува. Обичаше да рисува винаги когато му се отдаде възможност, макар и да не бе много добър художник. Но това занимание го изпълваше с чувство на удовлетворение, както и създаването на специални светлинни ефекти. Сега се бе хванал да направи осветлението на една къща - нелека работа, която подлагаше на изпитание таланта и въображението му и стимулираше творческите му способности. Той обичаше предизвикателствата. Колата зад Джек бибипна и изплувайки от мислите си, той натисна с ботуш педала на газта и продължи напред. Насочи се по шосе 45 на север, което щеше да го отведе до път 341 и по него щеше да стигне до Кент. Докато караше, продължаваше да мисли колко необикновено ясно е този ден, с отразената светлина, която му се стори още по-ярка, докато караше на север. Напоследък бе стигнал до извода, че прозрачната ведра светлина е свойствена за тази част на щата, която някои наричаха северозападна планинска, а други Личфийлд Хилс. Бе красиво и завладяващо, а необикновеното светлото небе, което бе като свръхестествено, го изпълваше с благоговение. Тази област бе относително нова за него, макар да бе роден и израсъл в Хартфорд и целия си живот да бе прекарал в Кънектикът. Последните четири и половина години прекара в Ню Милфорд и почти никога не бе излизал извън границите на града. Така бе допреди година, след като се раздели с жена си Ейми. Продължи да живее сам в Ню Милфорд в гарсониера на Банк стрийт, близо цяла година. Тъкмо по това време започна да излиза с колата извън града, като всеки път се отдалечаваше все повече, търсейки ново място, където да се засели в нещо по-добро от гарсониерата - апартамент или, за предпочитане, малка къща.

Ключови думи: Дом под дъгата, Барбара Тейлър Брадфорд