Природата на културата

Иван Стефанов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здрава, без забележки по текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Аскони-издат
Град на издаване:: София
Година:: 2001 г.
Език:: Български
Страници:: 456
Корици:: Меки
Категория:: Културология и антропология
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 30
ISBN:: 9548542420

Тази книга има за свое изходно начало цикъл от лекции по теория на културата, специфично ориентирани от автора към изискванията на студентите по социология и културология. "Природата на културата" е едно въведение в бурно развиващата се в наши дни и събуждаща значителен интерес наука за културата. Книгата е предназначена за студенти и за всеки, който иска да разшири познанията си в областта на културологията. ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ Първоначалният успех на тази книга ме кара да мисля, че живеем във време, когато дори и неяснотите около нашето културно битие започват все по-осезателно да затлачват всекидневното ни съществуване. Разбира се, аз си давам сметка, че никой от нас не може да придобие някаква представа, а още по-малко - да се приближи на по-интимно разстояние и да извлече нещо съществено за себе си от културата, без да осъзнае формите на непосредственото си общуване с нейните феномени. Ако човек не си даде сметка дали и доколко използва езика като средство за комуникация и за достигане на някакво удовлетворително състояние на консенсус със себеподобните, ако не може да се възхищава или да се възмущава от едни или други художествени творби, ако спонтанно не различава сферата на сакралните от сферата на делничните неща, ако е чужд на стремежа за постигане на дължимото спрямо другите хора и спрямо самия себе си поведение, ако не направи опит да открие достойните за своя живот цели, тоест ако той не прояви известна инициатива за собственото си "култивиране", то тогава културата за него ще представлява някаква крайно неясна и дори ненужна представа. Но, за щастие, културата не съществува извън конкретната дейност не само на общността, но и на отделната личност, а в редица свои форми тя е и неразличимо слята със самия жизнен свят. Културата следователно не е абстракция, не е някаква научна хипотеза, която непременно изисква за своето усвояване много висока степен на интелектуална проницателност. Тя винаги е и непосредствено достъпна, дотолкова, доколкото реално участва в конструкцията или в реконструкцията на емпиричната действителност, на социалната среда. Но както съвсем ясно показват конкретните обстоятелства, нашата съвременност предразполага не само към непосредствено участие в културата, но и стимулира - във все по-ясно обозрими мащаби - търсенето на особена опора в едни или други теоретически концепции относно нейната същност. Става така, че все по-голяма част от живите човешки същества се нуждаят не само от разкриването на постоянните, трайните каузални зависимости, а те все по-определено изпитват потребност и от фиксиране на паралелно съществуващите, но невинаги елементарно прозрачни възходящи или низходящи корелативни ценностни връзки. Защото тези връзки, без да имат присъствието и значението на някаква желязна и непреодолима закономерност, се оказват съществена градивна част на различните и взаимно преплитащи се социални "мрежи". С разплитането на тези паяжини или мрежи от норми, образци, символи, идеали, утопии, които имат все по-забележимо влияние върху всекидневния живот, днес се е заела науката за културата. Нейният научен статус повече не подлежи на съмнение, още повече че тя реално се е превърнала в средищно място на множество традиционни и нови научни стратегии. Понятието "култура" представлява неизменна съставна част от общия понятиен апарат на редица хуманитарни, социални и природни науки. Така на по-преден план определено излиза и "културологичният дискурс". Даже нещо повече - този дискурс отдавна напусна научните аудитории и специализираните издания и навлезе в средствата за масова комуникация, превърна се в необходима съставна част на масовата култура. Сега всички говорят за култура, всички разбират от култура и на тази основа всекидневното и научното понятие за този феномен взаимно и непрекъснато се премоделират. Може да се каже, че културологичната рефлексия непрекъснато нараства, защото тя дава началото на нов вид участие в културата. Личността, която допълва емоционалната с интелектуалната проницателност, очевидно е способна по-добре, по-пълно и по-цялостно да разбере ценностите и в по-голяма степен да ги приближи до себе си; така значимите неща вече не само пространствено, но - което е особено важно - и смислово започват да формират света на човека.

Ключови думи: природата, културата, Иван, Стефанов