Пълен кръг

Даниел Стийл

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки забележки по корицата. Следи от времето. Инициали на първа страница.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Компас
Град на издаване:: Варна
Година:: 1993 г.
Език:: Български
Страници:: 391
Корици:: Меки
Преводач:: Тинко Трифонов
Категория:: Любовни романи
Дебелина (мм):: 17
ISBN:: 9548181363

Първа част Ранните години Първа глава Следобеда в четвъртък, 11 декември 1941 година, страната все още беше изумена[1]. Списъкът на жертвите бе завършен, съобщени бяха вече имената на убитите и полека-лека през последните няколко дни чудовището на отмъщението взе да надига глава. Почти всяко американско сърце започна да бие с непознат до този момент пулс. Най-сетне бяхме нападнати у дома си и работата не бе само в това Конгресът да обяви война. Беше далеч, далеч повече. Ставаше дума за един народ, изпълнен с ужас, с ярост и с неочаквания страх, че се бе оказало възможно това да се случи тук и с нас. Японските бойни самолети можеха да се появят в небето всеки миг на деня и нощта и изненадващо да стоварят разрушителната си мощ върху градове като Чикаго, Лос Анджелис, Омаха... Бостън... Ню Йорк... и това бе ужасяваща мисъл. Войната не се водеше между някакви си далечни онези, тя бе сполетяла нас. Забързалият се на изток срещу студения вятър Андрю Робъртс, вдигнал яката на палтото си, се чудеше какво щеше да каже Джийн. Криеше вече от два дни. Когато се подписа срещу името си, не изпита никакво съмнение, ала като се върна у дома и я погледна в лицето, думите заседнаха в гърлото му. Но вече нямаше избор. Трябваше да й каже тази вечер. Трябваше. Щеше да отпътува за Сан Диего само след три дни. Влакът El по Трето авеню изтрещя над главата му в момента, когато стъпките му отекваха по входните стъпала на тясната тухлена сграда, в която живееха. Бяха се нанесли тук преди по-малко от година, а влакът вече почти не им правеше впечатление. Отначало беше ужасно, през нощите оставаха здраво прегърнати и се присмиваха един на друг в леглото. Дори кабелите на осветителните тела се тресяха, когато влакът минаваше по издигнатите на пилони релси, но вече бяха свикнали. Анди бе започнал да харесва малкия апартамент. Джийн го поддържаше безукорно чист, понякога ставаше в пет сутринта, за да му направи домашни кифлички с боровинки и пак да остави след себе си всичко в безупречен вид, след като отиде на работа. Беше дори по-оправна, отколкото я бе мислил... и той се усмихна на себе си, докато превърташе ключа в бравата. Във вестибюла имаше студено течение, две от лампите бяха изгорели, но в мига, в който стъпи вътре, всичко му се видя приветливо и светло. Ето ги колосаните, бели, муселинени завеси, които Джийн сама бе ушила, хубавичкият, малък, син килим, тапицериите на фотьойлите и дивана, заради които бе ходила на вечерен курс. А и всички мебели, купени втора ръка, блестяха като нови, благодарение на трудолюбивите й ръце. Той се огледа и неочаквано усети, за пръв път откакто се бе записал доброволец, как го жегна мъка. Изпита почти физическа болка при мисълта, че трябва да й каже, че е длъжен да отпътува от Ню Йорк след три дни, а очите му неочаквано плувнаха в сълзи, когато осъзна, че не знае кога ще се завърне... кога... и даже ако се завърне... но, по дяволите, това няма значение. Ако не отидеше да се бие с японците, и други биха си помислили така. И в такъв случай някой ден тези негодници щяха да полетят над главите им, да бомбардират до разруха Ню Йорк... неговата къща... и Джийн. Той седна във фотьойла, който тя сама бе тапицирала в спокойно тъмнозелено, и потъна в мислите си... Сан Диего... Япония... Коледа... Джийн... Дори и не разбра колко време бе седял, когато изведнъж стреснато вдигна очи. Беше чул превъртането на ключа в бравата.

Ключови думи: Пълен кръг, Даниел Стийл