Тарас Булба

Тарас Булба; Портрет; Шинел; Каляска

Николай В. Гогол

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки забележки по корицата. Следи от времето. Печат на някои страници.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 221
Корици:: Твърди
Преводач:: Георги Трифонов
Художник:: Георги Трифонов
Поредици и библиотеки:: Световна класика за деца и юноши
Категория:: Детско-юношеска литература
Дебелина (мм):: 18

- Я се обърни, сине! Ех, какъв си ми смешен! Какви са тези попски подрасници по вас? И така ли ходят всички в академията? С такива думи старият Булба посрещна двамата си сина, които се учеха в киевската бурса и бяха дошли в къщи при баща си. Синовете му току-що бяха слезли от конете. Това бяха двама яки момци, които още гледаха изпод вежди като наскоро завършили семинаристи. Силните им здрави лица бяха покрити с първия мъх, който още не беше докоснат от бръснач. Те бяха много смутени от такова посрещане и стояха неподвижно, свели очи към земята. - Чакайте, чакайте! Я да ви разгледам хубавичко - продължаваше той, като ги обръщаше, - какви дълги свитки[1]! Какви свитки! Такива свитки не е имало още по света. Я да потича някой от вас, да видя няма ли да пльосне на земята, като се замотае в полите. - Не се смей, не се смей, татко! - каза най-сетне по-възрастният. - Виж го ти, хубостника! А защо да не се смея? - Ей тъй, макар че си ми баща, но ако се смееш, бога ми, ще те напердаша! - Ах ти, келеш! Как, баща си?... - каза Тарас Булба и отстъпи с учудване няколко крачки назад. - Макар и баща. За обида не гледам и не зачитам никого. - Че как искаш да се биеш с мен? Нима с юмруци? - Та с каквото и да е. - Е, хайде с юмруци! - каза Булба, като засукваше ръкави. - Ще видя що за човек си в юмруците! И баща и син вместо здрависване след дългата раздяла започнаха да се налагат един друг и в хълбоците, и в кръста, и по гърдите, като ту отстъпваха и се оглеждаха, ту настъпваха отново. - Вижте, добри хора, оглупял е старият! Съвсем е изкуфял! - казваше тяхната бледна, слабичка и добра майка, застанала на прага и още неуспяла да прегърне своите ненагледни деца. - Децата си дойдоха в къщи, повече от година не сме ги виждали, а той бог знай какво е намислил: да се бие с юмруци! - Ама той славно се бие! - казваше Булба, като спря. - Бога ми, хубаво! - продължаваше той, като се оправяше. - Така че можеше дори и да не го опитвам. Добър казак ще бъде! Е, здравей, синко! Дай да се разцелуваме! - И баща и син започнаха да се целуват. - Добре, синко! Така налагай всекиго, както мене млати; никому не премълчавай! А все пак смешна ти е премяната: каква е тази връвчица, дето виси тука? А ти бе, дръвник, какво си скръстил ръце? - обърна се той към по-младия. - Защо ти, кучи сине, не ме налагаш?

Ключови думи: Тарас Булба, Николай В. Гогол