"Под лъчите на залязващото слънце кедровият прът аленееше, като излят от мед, и ритмично се забиваше в гърчещата се сиво-кафява вода на блатото. Малка тясна лодка се плъзгаше по мазната каша, която покриваше безкрайната безжизнена равнина. От време на време, на пътя на лодката се изпречваха островчета земя, обрасли с непроходими гъсталаци, които се люлееха и трепереха, подобно на рехави възглавници от преплетени клони. На места се издигаха черните стени на камъшови гори, зад които се ширеха пространства, които можеха да поберат не един голям град, подобен на Балгх. Там живееха само птици, които гнездяха на многохилядни колонии. Всеки човек, който навлезеше макар и на петдесет лакътя в камъшовите дебри, не можеше да се върне оттам без божия помощ. В тях липсваха всякакви ориентири и нямаше нищо друго, освен черно-зелени шумолящи стебла и единични тесни протоци с мазно-проблясваща вода, коридори, които се пресичаха и разклоняваха в чудовищна паяжина, в която загубилият се бързо умираше от изтощение или страх и ставаше храна на безименните блатни мършояди. Това беше тресавището на Гур - огромен утайник на река Вахви-Датия, който с червения си език лижеше белия прибрежен пясък на Ворукаша. В самия център на тресавището се движеше малка плоскодънна лодка - единственият транспорт по тези места - управлявана от мъж във военни дрехи.

Човекът беше висок и слаб. Кожената куртка, с пришити към нея железни пластини, плътно обгръщаше широките му костеливи плещи. На пояса му висеше къс стоманен меч със странни животински инкрустации по канията. Тесните кожени панталони бяха протрити от многобройните нощувки на гола земя. Такива дрехи можеха да принадлежат на вòини-наемници от гарнизоните на Антиохия или Екбатана и откъде ли още не, след невероятните победи на Искандур, който беше оковал света от "стоманени крепости". Войниците бяха навсякъде и по всички краища бяха еднакви, но лицето на човека в лодката не беше лице на наемник.

Наемниците нямаха такова високо чело, преминаващо в сферически гладката повърхност на абсолютно гол череп. Не притежаваха такова застинало, високомерно изражение на лицето, таящо в себе си силата на превъзходството не на меча, а на разума. Нямаха такива очи..."

Из Предисловие на "Между светлината и мрака"