Стихотворения.
Дебютната му стихосбирка „Здраво утро“ излиза през 1982 година в издателство „Христо Г. Данов“. Книгата има дълга предистория на неприемане от официалната комунистическа критика. Първият ѝ вариант е претопен и отново издаден в съкратен и цензуриран вид, без илюстрациите на художника Димчо Павлов, който от своя страна прави изложба по стиховете в книгата.
Веселин Сариев е роден на 22.09.1951 г. в гр. Пловдив. Завършва Българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Дебютира със стихосбирката "Здраво утро" (1982), следва "Пред края на кръга" (1989), за която получава наградата "Пловдив" за литература. Търсенията на поета в областта на експерименталното слово, както и приятелството му с чилийския художник и поет Гилермо Дейслер, насочват интересите му към визуалната поезия. Веселин Сариев издава първото българско списание за визуална и експериментална поезия СВЕП (1990), в което кани за участие автори от Европа, Япония, САЩ, Южна Америка. От него излизат четири броя в тираж 100, разпространява се по пощата, което е една от концепциите на това "пътуващо изкуство", наричано още mail art. Опитите за организиране на връзката поезия-визия продължават в следващите книги на автора - визуално коментирани, допълвани и разказвани от рисунките на трима художници. В "Съзвездие от мигове. Поетически диалози" (1999) лирическите миниатюри са в съзвучие с акварелите на Румен Жеков. Стихосбирката е билингва в три варианта - английски, немски, френски. Излиза също във вид на плакат и пощенски картички. За нея поетът получава за втори път наградата "Пловдив" за литература. Следващият проект "Горски дух" (2000) е поема портрет на художника Атанас Хранов, оформена като истинско послание - наподобява голям плик за писмо, в който е скрита поетично-художествена кореспонденция. През 2001 г. излиза последната поетична книга на Веселин Сариев "Златна клонка", която също е билингва и е придружена от рисунките на Данаил Дянков. В последните си години той работи върху ръкописа "Дворът" - поетичен разказ за приятелите художници и творци. Авторът има изследвания за българското национално самосъзнание и памет, за специфичните контрапункти на официалното митологизиране и историческата действителност. За историко-публицистичното си съчинение "Диарбекир и българите" (1996) получава специалната награда на Дружество "Гражданин". През 2011 г. излиза двутомник "Събрани страници". Умира след тежко боледуване през юни 2003 г.
Ключови думи: В.Сариев, пловдивска поезия, 1982 год, неприемане от официалната комунистическа критика, Първият ѝ вариант е претопен и отново издаден в съкратен и цензуриран вид, без илюстрациите на художника Димчо Павлов
