Избрана лирика

Славчо Красински

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Твърди кори, гръб текстил.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1963 г.
Език:: Български
Страници:: 207
Корици:: Твърди
Художник:: Веса Василева
Категория:: Поезия
Тегло (гр.):: 285
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 12

Славчо Красински (псевдоним на Венцеслав Генков Кръстев), български поет, е роден на 25.12.1909 г. в гр. Фердинанд, днешна Монтана, в учителско семейство. Баща му Генко Кръстев е един от създателите на Учителския съюз в България и виден комунистически деец. Началното си образование получава във Фердинанд. На петнадесет години става член на младежка антифашистка организация. Арестуван е и инквизиран по време на Септемврийското въстание (1923) в Бойчиновци. Гимназия завършва в гр. София през 1926 г., където семейството му се установява след Септемврийското въстание. Работи като физически работник. Сътрудничи на пролетарския печат. През 1925-26 г. е задържан в Дирекцията на полицията в София. Освободен е поради непълнолетие. Започва работа в редакцията на “Ведрина” на Антон Страшимиров. Първите си стихове печата на страниците на “Наковалня” и “Наши дни” през 1925 г.; подписва ги със собственото си име, малко по-късно Полянов му дава псевдонима Красински. През 1926-1930 г. активно сътрудничи на в. “Ведрина”, “Младежка дума”, “Простори”, сп. “Хоро”, “Новис” и др. От 1930 г. е сътрудник на сп. “Златорог”, а от 1934 г. печата в правителствения вестник “Млада България”. Член на СБП от 1937 г., изключен – 1945 г. Първата му стихосбирка “Вистрел” излиза през 1929 г., следвана от “Пролетен гост” (1932), “Под небесната стряха” (1938), драмата в стихове “Призори” – поставена на сцената на Народния театър, сборника с разкази “Пропаднали революционери” (1941). В периода 1940-1944 г. е драматург в Пловдивския театър, след 9.09.1944 г. се озовава без съд и присъда в лагера “Куциян” (1944-1945). През 1951-1952 г. е драматург в театрите на Бургас и Шумен. През годините на отрицание Славчо Красински пише детска литература, след изявлението си “Сред народа” във в. “Литературен фронт” навлиза в драматургията. Автор е на книгите за възрастни: “Вистрел”, стихове (1929); “Пролетен гост”, стихотворения (1932); “Зелени облаци”, лирика (1938; второ прераб. изд. 1941); “Под небесната стряха”, стихотворения (1938); “Зелени облаци”, лирика (1941); “Пропаднали революционери”, разкази (1941); “Избрана лирика” (1963; 1970 под заглавие “Лирика”); “Лирика. Пиеси”, избрани произведения (1979); “Лирика” (1981). Автор на пиесите: “Призори”, драма в стихове (1940); “Пътища човешки” (1968); “Фиданките цъфтят”, пиеса в стихове (1956); “Огненият меч”, драматична поема в стихове (1956); “Чутна Яна”, драматична поема (1957, 1958, 1976); “Бели нощи”, драматична поема (1960). Преводач от руски – пиесата “Лес” на Александър Островски (1973). Книги за деца: “Крачулан и Караман”, поема за деца (1935, 1962); “Момичето с райския глас”, разкази за юноши (1936); “Една къща в гората”, разкази (1937); “Веселата къща”, приказки за деца (1938); “Крилата свиня”, весела поема за деца (1938); “Животът на трима ученици”, роман (1939); “Клешо и Пешо”, приказки за деца (1939); “Чучулига”, стихове за деца (1939); “Божа птица”, стихове за деца и юноши (1940); “Лъжлив Тилилейко”, разкази за деца. Преди 1941 (1943); “Юнак Клюнчо”, весели приказки (1941); “Верният другар”, разказ (1942); “Късмета на Ижо” (1942); “Приключения в гората”, весели разкази (1942); “Защо Манго не царува” (1943); “Момче със перушина” (1943); “Мързелив Кьопчо” (1943); “Червените маймуни” (1944); “Юнак над юнаците” (1944); “Пиле песнопойче”, стихове за деца и юноши (1965); “Стъпки в снега”, приказка (1969); “В двора на детството”, стихотворения за деца (1973); “Чудни случки с чуден Дима”, поема за деца (1984); “Дъх на детелина”, стихотворения за деца (1989). Умира на 19.03.1984 г.

Ключови думи: Българска поезия