Калин Донков е български поет и публицист.

Лирика:
"Априлски хълмове" (1970)
"Внезапна възраст" (1974)
"Риза за ближния" (1977, 1981)
"Неизбежен човек (1982)
"Животът е последен" (1986)
"Очевидец на съдбата" (1986)
"Незабрава" (1986)
"Пази се от сърцето" (1986)
"Събуди ме вчера" (1999)
Проза:
"Частен случай" (1979, 1984)
"Ранни мемоари" (1980, 1985)
"Тъгувайте в почивен ден" (1982)
"Сърца в неизбежна отбрана" (1993)
"Нерви и утехи" (1999)
"Разговори от изпуснатия влак" (2005)
Пиеси:
"Предпоследно сбогом" (1984)
"Обичан до смърт" (1986).