Димитър Попгеоргиев Беровски

Живот и дело

Димитър Беровски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1986 г.
Език:: Български
Страници:: 232
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма

Димитър Попгеоргиев, известен още и като Димитър Беровски и Димитър Македонски, е български революционер, войвода и просветен деец от Македония. Димитър Попгеоргиев е роден през 1840 година в Берово, Малешевско, като баща му и брат му Иван са свещеници в града. Първоначално учи в родното си село, след което баща му го праща в гръцкото училище в Солун. През 1858 г. постъпва в духовната семинария в Одеса, но не я завършва. Тук се запознава с Георги Раковски и попада под негово идейно влияние. По-късно емигрира в Сърбия и участва в Първата българска легия в Белград през 1862 г. През 1863 постъпва за кратко като доброволец в сръбската войска. През периода 1863-1876 Димитър Попгеоргиев поддържа кореспонденция и сътрудничи на Стефан Веркович. По това време се запознава и с Арсени Костенцев. Той остава в сръбското княжество до края на 1865, когато с паричен заем от Стефан Веркович чрез Павел Шафарик успява да се завърне в родното си Берово. От 1865 до 1868 учителствува в Берово и на други места в Малешевско. Той донесъл пръв в Берово български учебници и изхвърлил от беровското училище сръбските книги. През 1873 г. народът го избира за ръководител на училищните и църковните дела в общината. Застава начело на борбата в Малешево срещу гръцкото духовенство. След като опитът да се присъединят към духовната власт на Българската екзархия и Дамаскин Велешки пропада, беровци започват открита борба. През 1874 г. под негово ръководство селяните от Берово изгонват струмишкия гръцкия владика Йеротей, за което той е хвърлен в затвора. След бягство от затвора се установява в Цариград и влиза във връзка със Стоян Чомаков, Авксентий Велешки, Христо Тъпчилищов и други активисти на Българската екзархия. Заплашен от арест на турската полиция той се прехвърля в Солун. В Солун през 1875 г. оглавява подготовката на Разловското въстание. По време на Априлското въстание Попгеоргиев е ръководител на Разловската чета. Въстанническите ѝ действия срещу турската власт се водят с променлив успех. В това време съратник на Димитър Беровски е и Никола Малешевски. След разгрома на въстанието Димитър Попгеоргиев продължава да води дружина из Малешевско, Пиянечко, Мелнишко и Петричко. Дейността ѝ се активизира особено след обявяването на Руско-турската война през 1877 година, като по това време четата се състои от 30 доброволци от Разловското въстание. Четник в четата е и брат му Костадин Попгеоргиев. В началото на 1878 четата му се среща с тази на Ильо войвода в Пиянечко. Двамата войводи започват да установяват българска власт в целия Пиянечки край по долината на река Брегалница. След Берлинския конгрес взема активно участие в подготовката и провеждането на Кресненско-Разложкото въстание. Определен за началник щаб на въстанието, като заема този пост до 29 октомври, когато е арестуван за кратко, поради интригите на руските офицери Адам Калмиков и Луис Войткевич. От 19 ноември същата година отново е войвода на чета от 50 доброволци и въстаници в Игралища, в района Каршияка, Петричко. В разгара на въстанието по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание в Търново, в която участвал и Беровски. Нейната задача била да изрази горещото желание на всички българи от Македония за обединение с България, но мисията завършила без успех. След потушаването на въстанието Беровски се установява със семейството си в Кюстендил. Назначен е за окръжен полицейски пристав на града, а през 1880 г. за пристав в Цариброд. По-късно е околийски началник на град Радомир. През 1884 г. се оттегля в село Долна Гращица, Кюстендилско където закупува чифлик и се занимава със земеделие. През Сръбско-българската война от 1885 г. Попгеоргиев застава начело на доброволческата чета на Ильо войвода, която се присъединява към новосформирания Радомирски отряд и води боеве срещу сръбската Моравска дивизия. Награден е с орден "За храброст". Димитър Попгеоргиев Беровски умира на 19 декември 1907 г.