Стоян Омарчевски е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 - 1923).

В периода 1920 - 1923 година Омарчевски е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия. Омарчевски прави серия реформи: въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература. Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултет на Софийския университет.

През 1921 година Омарчевски прокарва предложената от академик Александър Теодоров-Балан правописна реформа на българския език. Правописът остава в сила до Деветоюнския преврат от 1923 година. Новият правопис не е възприет от голяма част от българските учени, като срещу него се изказват лингвисти като Любомир Милетич и Стефан Младенов. Издателите на някои вестници и списания продължават да използват стария Иванчевски правопис. Освен от земеделците, новият правопис е използван и от комунистите.
През 1922 година Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители.Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски - 19 октомври (стар стил).
Омарчевски е арестуван след Деветоюнския преврат от 1923 година и е освободен на 9 април 1924 година. От 1925 до 1926 година е член на Постоянното присъствие на БЗНС.