Въстаналият Прометей

Как да се препрограмираме за постигане на свобода и безсмъртие

Робърт Уилсън

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Запазен екземпляр.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Дилок
Град на издаване:: София
Година:: 2001 г.
Език:: Български
Страници:: 293
Корици:: Меки
Категория:: Психология

Всички ние сме гиганти, възпитани от пигмеи и научени да живеят мисловно ограничени. Как да се изправим в цял ръст, с цялата сила на нашия мозък -ето за какво е тази книга. Бъдещето съществува първо във въображението, после във волята, а след това в реалността. И не забравяйте - вдъхновените и щастливите искат всеки друг да е вдъхновен и щастлив. Съдържание Предговор към второто издание 11 Въведение от Израел Регарди 17 1. Мислещият & Доказващият 25 2. Хардуер & софтуер: мозъкът и неговите програми 35 3. Оралната верига на биооцеляването 47 4. Аналната емоционално-териториална верига 65 5. Дикенс и Джойс: двуверижната диалектика 89 6. Времесвързващата семантична верига 97 7. Времесвързващата диалектика: ускоряване и забавяне на скоростта 111 8. "Моралната" социо-сексуална верига 127 9. Промиване и програмиране на мозъци 155 10. Как да промивате мозъците на приятели и да роботизирате хората 167 11. Холистичната невросоматична верига 183 12. Колективната неврогенетична верига 203 13. Въведение към веригата на метапрограмирането 215 14. Веригата на метапрограмирането 225 15. Различни модели & различни бъркотии 235 16. Принципът "SNAFU" 249 17. Квантовата еволюция 263 18. Не-локалната квантова верига 275 19. Въстаналият Прометей 281 Приложение 292 Предговор към второто издание Майната му на правителството! Legends of the Fall Майната Ј на средната класа! Evita Както повечето от моите книги, и този текст се появи отчасти заради съзнателните ми планове и отчасти заради някои подозрителни събития. Всъщност той започна като докторска дисертация, озаглавена "Еволюцията на невросоциологическите вериги: принос към социобиологията на съзнанието", която написах през 1978-1979 г. за алтернативния университет "Пайдея". По онова време този университет получи статут на "Одобрен от щата" - най-високото признание, давано на алтернативните висши учебни заведения в Калифорния, където имаме алтернативи на всичко и щатът се чувства задължен да ги класифицира по скàла, простираща се от "експериментално" до абсолютно безумно. Уви, след като постигна относителна благонадеждност като "алтернативен", университетът "Пайдея" по-късно се обедини с много по-радикално и утопично заведение - университета "Хоторн" - и така загуби топпозицията си сред образователните измишльотини на контракултурата в Калифорния, изпадайки от "одобрен" до много по-ниската оценка "оторизиран". Цялото това образувание впоследствие се присъедини към няколко разпокъсани и доста хлабаво свързани дружинки - без изключение непризнати от щата, което идеално устройваше шефовете им, тъй като и те не го признаваха. През 1982 г. в Ирландия, верен на дисертацията си, която много харесвах, и хързулнат с докторска диплома, която заради сгромолясването на "Пайдея" изглеждаше по-малко впечатляваща, реших да преработя ръкописа и да му придам по-комерсиален вид. Първата промяна се състоеше в отстраняване на всички бележки под линия (поне по две на изречение), които придаваха на оригинала истинско академично зловоние, но щяха да досадят на средностатистическия читател. После на много места започнах да се изразявам по-грубичко (и може би по-подличко), като по този начин доста засилих хумора, но не и добрия вкус. Написах още няколко глави, разработих всички упражнения и нахвърлях контурите за илюстрациите. След това - с вещина и хитрост - отстраних повечето от позоваванията на д-р Тимъти Лиъри от началото на книгата и позволих името му да започне да се среща често едва към средата. Опитът ми даваше сериозни основания доста силно да вярвам, че тъй като д-р Тим беше включен в черния списък на издателите от Истаблишмънта по онова време, всяка книга, която открито и явно се позовава на неговите идеи, също щеше да бъде изхвърлена в кошчето за боклук. Тогава сметнах, че разполагам с "популярна" книга и може би това беше почти вярно. Първият издател, на когото я представих - Джереми Тарчър, - я държа цяла година, за да размишлява, преди да я отхвърли. Единственото му обяснение засягаше смесицата от технологичен и контракултурен жаргон, който оттогава стана най-често използваният от мен стил в публицистиката. (Той се основава на начина, по който всъщност говоря.) След това опитах във Falcon, те я приеха в рамките на 48 часа, а в следващите 48 часа получих чек с аванса. "О, благословен ден! " Един месец по-късно отново получих вести от Тарчър: той си променил мнението и решил, че все пак иска книгата. Преживявах един от моите периоди на крайна бедност (нещо, което периодично се случва на всички писатели на свободна практика) и ми струваше големи усилия да се въздържа и да не кажа на г-н Тарчър да си ... майката. Просто му написах, че имам договор с друг издател. След като издател щеше да бъде Falcon, вмъкнах страницата с благодарностите, отдавайки на Лиъри признанието, което той заслужаваше от самото начало, и добавих името му в посвещението. Както и очаквах, от Falcon не възразиха. Това издателство винаги е служило като алтернатива на издателския Истаблишмънт, точно както "Пайдея" някога служеше като подобна алтернатива на академичния Истаблишмънт. "Въстаналият Прометей" беше една от първите книги на Falcon и според мен първата, изработена на компютър. Както е обичайно при такива пионерски усилия, тя се появи с фаланга от печатни грешки, които през годините след това ме поставяха в доста неловко положение. (Когато Chronicle в Сан Франциско започна да се компютризира, и те имаха същите проблеми. Спомням си една история, в която, осъждайки наркотиците, шефът на полицията кривна в някакво изказване за възбудата си от срещата с Мики Маус и Гуфи. Предполагам, че репликата е попаднала там от друг материал, но изглеждаше така, сякаш полицейският шеф сам е смръкнал някакви ексцентрични химикали.) В това издание съм поправил тези грешки на местата, на които съм ги открил. Вече знам твърде много, за да си въобразявам, че съм открил всичките. (Десети закон на Уилсън: без значение колко пъти писателят чете коректурите на книгата си, враждебни критици винаги ще открият поне една грешка, която той е пропуснал.)

Ключови думи: Въстаналият Прометей, Робърт Уилсън