Дед или разгромът

Давид Овадия

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 488
Корици:: Меки
Категория:: Публицистика, документалистика
Ширина (мм):: 125
Височина (мм):: 195
Дебелина (мм):: 28

Документалният роман „Дед или разгромът“ е сборник със спомени на малцината оцелели участници в родопския партизански отряд „Антон Иванов“, който е почти изцяло унищожен. Авторът Давид Овадия (1923 – 1995) търси истината – как се стига до избиването на близо 150 души, чия е вината – на командира Дед, дошъл от СССР, който води отряда към сигурна гибел, на спуснатата от Москва директива да се завладяват нови територии, след като няма освободени такива нито „стари“, нито „по-нови“... Овадия провежда интервюта с 19-те свидетели, събира спомените им и подготвя книгата си за печат през 1981 г. Интервюираните не се усещат, че разказват неща, които не влизат в нормите на комунистическия патетизъм, защото от 1944 г. са изминали близо 40 години, те са с високи чинове, постове и като активни борци срещу фашизма – първа степен, не си мерят приказките. Но Давид Овадия за първи път изважда наяве „негероичните“ отношения между партизаните, някои от които не издържат на глада и посягат на общите запаси, за което биват разстреляни. Други бягат от планината и се прибират при своите, за да се нахранят и стоплят, трети реквизират стоки срещу квитанции, които ще бъдат осребрени от новата власт. Давид Овадия за първи път показва, ще го цитирам, че: „В партизанското движение е имало грешки, слабости, вътрешни противоречия, имало е неспособни и неподходящи командири, страхливци предатели, случайни хора. Имало е големи провали, арестувани са били стотици хора. Питат ме, кому е нужно да се пише за това? Един отряд е разгромен, загинали са 120 души, защо сега ще се ровим в това? Необходимо било да се изтъква само героичното, а другото да остане в архива. Бях упрекнат от един читател, че разрушавам „вече създадените представи за партизанското движение“. Защо не – ако тези представи са непълни и неточни?“ Нарочно прочетох книгата, за да видя какво през 1981 г. е предизвикало уплах и гняв сред участниците, които се отричат от спомените си. От днешна гледна точка – няма нищо смайващо. Обаче най-страшното в техните кръстосани спомени не е фактът, че тежко ранените им другари са били разстрелвани от своите, за да се спаси отряда. Или че основните им акции са за набавяне на храна, здрави обувки и борба с въшките, а през останалото време изучават марксизма, убиват времето си с художествена самодейност, а според други – повеждат и бойна подготовка. Най-страшното за мен бе, че българи убиват с лекота други българи: нелегалните нахълтват във влак, разстрелват двама нищо неподозиращи полицаи, убиват ги като заклещен в купето дивеч. Жандармеристите от своя страна залавят при засада двама партизани, след като ги убиват, обезглавяват ги и цяла нощ пеят и пируват край „ловджийските си трофеи“. А на другия ден тръгват с отрязаните глави из града, за да ги показват за назидание. В книгата има снимки с лошо качество на тези „обезглавени“ сцени, които по своята нелепа и безразсъдна жестокост не се отличат от действията на днешните муджахидини, ислямисти и талибани. Но още и две думи и за автора – Давид Хаим Овадия е поет и преводач на поезия. По време на Втората световна война той е бил партизанин. Завършил е руска филология в Софийския университет, работи като редактор последователно в Радио София, изд. „Партиздат“ и изд. „Народна младеж“. Член на СБП. Написва няколко мемоарно-документална книги: „Петър Черкелов“ (1954), „Август, август...“ (1965), „Леваневски“ (1980), „Менахо или терористът, (1970) и „Дед или разгромът“, която излиза чак през 1990

Ключови думи: Дед или разгромът, Давид Овадия