Моята улица

52 кубински истории от Хавана, Касабланка, Сан Хосе де ла Лахас, Тринидад, Сиенфуегос, Олгин, Гибара и Сантяго

Диана Иванова, Бабак Салари

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Жанет 45
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 2010 г.
Език:: Български
Страници:: 147
Корици:: Меки
Категория:: Пътеписи
Ширина (мм):: 160
Височина (мм):: 180

"Моята улица: кубински истории" представлява уникална по рода си колекция от истории и фотографии, събрани в Куба през есента на 2009 година от трима души - българка, иранец и кубинец. Тримата обикалят острова - Хавана, Касабланка, Сан Хосе де лас Лахас, Сиенфуегос, Тринидад, Олгин, Гибара и Сантяго де Куба - раздават фотоапарати и събират истории. Около 70 души между 15 и 50 годишна възраст прегръщат идеята да разкажат за своите улици. ""Моята улица" е попътна, пътешественическа книга, която напомня на добрите стари road movies: тя преброжда не само географската територия на острова, но отчита и пулса му", казва за нея един от големите съвременни кубински литературни критици Роберто Сурбано Торес, "тя не държи речи, а ни позволява да доловим шепота и полуусмивката на героите в нея. Тази книга нищо не продава, тя подарява". Дизайнът на книгата е дело на Райчо Станев. Книгата излезе едновременно в три версии: на български, испански и английски език. В основата на идеята е Диана Иванова, която през 2006-а година осъществява подобен проект в България - книгата "Моята улица: 39 истории с улици" (съставители Диана Иванова и Борис Делирадев) излиза отново в издателска къща "Жанет 45". Диана Иванова е пътешественик, журналист, писател. Живее в София. Живяла е предимно на улици с мъжки имена - като се започне от "Хаджи Димитър" и се стигне до "Петър Парчевич". Бабак Салари е фотограф, живее в Монреал, Канада, роден е в Иран. Много често сменя улиците, на които живее. В момента няма своя улица. Улисес Кинтана де Армас е счетоводител, но поет по душа. Живее в Касабланка, работи в Хавана. Никога не е напускал Куба. "Това не е художествена литература, а документално сведение за нашите дни, които - бързи и бурни - отлитат и остават далеч от вниманието на вестниците, телевизията и пощенските картички. Тази книга е говорещо огледало, страница, която ни признава такива, каквито сме." - Роберто Сурбано Торес, литературен критик, Хавана "Като четеш тези истории, разбираш, че онова разказваческо чудо, наречено магически реализъм, е толкова просто и постижимо. Едни хора разказват улицата и града си, а в думите им е пълно с цветове, миризми, живот, тъга, прости чудеса. Всекидневни истории на хора, отказващи да видят света разомагьосан. Като в разказа на едно кубинско момче, което, минавайки по улицата от детството си, иска да я смали, изреже и прибере в джоба си. Такива са тези лични кубински истории, толкова естествени, толкова магически. Думи, които отварят врати." - Георги Господинов, писател "Кубинската улица се държи като площад. Тя е място за дребни взаимни услуги и шумно съпричастие при раждане, сватба и смърт. Тя е щастливо безвремие - островът се носи по течението без ясна политическа и дори есхатологическа перспектива. " - Марин Бодаков, в. "Култура" "Проектът Моята улица. За мен той е впечатляващ и нежен, прям и непредубеден, и със сигурност чувствителен - към начина, по който живеем в Куба." - Улисес Кинтана ди Армас, Хавана "Трябва да бъда честна и да си призная, че кубинският проект е роден от една утопия - дали можем да провокираме кубинците днес да разказват истории на нас, като на българи. Дали в този все по-еднакъв свят ние, идващите от две малки държави, почти равни по територия - запазили някакво вълнение едни към други заради хилядите общи съдби, бракове и съвместни проекти преди 89-а - можем да започнем да разказваме един на друг своите истории и в това да открием някакъв нов смисъл? " - Диана Иванова, автор на идеята "Обичам квартала си от дете. Тук можеш да чуеш гюрултията, с която чистят стълбището в сграда 6 и да се порадваш на смеха, на пороя от пикантни шеги и на кофите, които всяко жилище пълни, превръщайки чистенето в разточителен празник. Около три следобед под клоните на манговото дърво започват да потропват плочките на доминото - ритмична музика, която озвучава тишината чак до вечерта. Прекъсванията са, за да се обсъди някой лош ход, а дискусиите около тази любима кубинска игра продължават с дни." Няколко от историите, поместени в книгата, можете да прочетете в "Капитал Лайт" "Вдъхновяваща книга! Комбинирането на текст и фотографии е гениално хрумване. Текстове обичайно се публикуват само ако са създадени от автори "с име". Този проект превръща в автор всеки един от участниците. Мисля, че проектът може да продължи в нови и нови градове. Защо не помислите за Бирмингам? " - Ронда Уилсън, творчески директор, Фото-фестивал Rhubarb-Rhubarb, Бирмингам, Великобритания "Превъзходна книга! Възхищавам се от идеята и от откровеността на този проект, както и от факта, че е създаден "от хората и за хората". Благодаря ви за това мимолетно надникване в уличния живот." - Пабло Сантана, фотограф "Това е един удивителен проект - успели сте да дадете глас на хората и да им предоставите възможнот да изразят себе си и своите страсти. Това е наистина безценно. Ужасно ми харесва! " Поздравления, - Ники Гетгуд, www.digbeth.org "Ясна смислова рамка, създадена със страст и желание, инстинктивна и практична едновременно. Тази рамка се е превърнала в свеобразно пътешествие за всички участници - смислено, чувствено, и, не на последно място, забавно; нейният краен резултат е едно зашеметяващо издание, което предлага ново измерение, надникване в дълбините; съавторство на огромен брой хора. Прекрасно, наистина прекрасно. Благодаря ви! " - Сандра Хол, www.frictionarts.com

Ключови думи: моята, улица, Диана, Иванова, Бабак, Салари