Българска възрожденска книжнина. Том 2
Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806-1878
Сборник
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаНезначителна забележка по корицата. Отвътре е отлична.
- НаличностЕкземплярът е свален от продажба.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е свален от продажба.
- Търговец
За изданието
- СъставителМаньо Стоянов
- ИздателствоНаука и изкуство
- Град на издаванеСофия
- Година1957 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници664
- КорициТвърди
- Категория
Българска възрожденска книжнина. Том 2: Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806 - 1878
Тираж 1563 броя
В този том тематично са представени заглавията на статиите във всички български Възрожденски издания.
УВОД
Настоящият том втори на репертоара «Българска възрожденска книжнина» съдържа анонимните материали във възрожденските вестници и списания, т.е. всички статии, дописки, служебни съобщения и материали, политически новини и прегледи, разни вести и обяви, некролози, редакционни отговори и др. — с една дума всичко, което поради това, че не носи подписа на някой книжовник, не е включено в първия том.
Целият материал е разделен на три основни дяла. Статиите, наредени систематично по предмет, и дописките, наредени азбучно по селищата, от които изхождат, образуват първите два дяла. Останалият материал — политическите прегледи и новини, служебните съобщения и разните вести и обяви — е обединен под условното заглавие «Летопис» (взето от сп. «Български книжици») и е нареден по години и по вестници. Малкото анонимно публикувани художествени произведения (стихотворения, разкази и др.) образуват един добавъчен четвърти дял.
Това подреждане на материала не само съответствува на неговите жанрови особености (статии, дописки и дребни вести), но то се оказа и практически единствено приложимото. Едно само предметно-систематично подреждане на целия този огромен материал, каквото някои навярно биха очаквали, се оказа невъзможно. Многото и най-различни предмети, засегнати в дописките и политическите прегледи, както и в разните вести и съобщения, при едно систематично нареждане биха наложили тяхното разкъсване или повтаряне, което от своя страна би довело до безкрайно преповтаряне на едни и същи страни и селища и непрекъснато цитиране на вестниците. Така и без туй големият обем на книгата би се удвоил и утроил, без при това да се стигне до система, която би задоволила всички искания. Вместо да търсим такава сложна и съвършена система, която и да се изработи, не би могла да се приложи докрай, ние предпочетохме тройното разделение на материала: след като в първия том под имената на възрожденските книжовници събрахме, доколкото ни беше възможно, всичко, което те са публикували с подписите си, тук, във втория том, в дела «Статии» даваме предметите, по които най-вече се е писало, а в дела «Дописки» събрахме поселищния материал. Така целият Репертоар предлага съдържанието на възрожденските книги и периодични издания под трите аспекта — лица, предмети и селища, под които, както показва опитът, той обикновено се и търси.
Делът «Летопис», обхващайки най-разнообразни сведения за лица, селища (места) и събития, е естествено допълнение към първите три дяла и чрез показалците може да бъде отнесен на съответното място — данните за лицата към възрожденските книжовници и дейци (български и чужди — в първия том), а данните за разните събития и селища към систематичния и поселищния дял (във втория том) . Хронологичното му подреждане по години и вестници е не само най-икономично, но то предлага и най-добра възможност за проследяване на развитието и характера на възрожденския периодичен печат — кога излизат отделните броеве на всеки вестник, как разните вестници отразяват събитията в България и чужбина, от кои чужди извори черпят информации, с кои лица и селища са в контакт и пр. Така този дял изпълнява и ролята на хронологична таблица на възрожденската епоха, като дава последователно по години всичко от българската и чуждата общественост, което е интересувало българския читател и му е било предлагано чрез вестниците. И в един трети смисъл този дял е допълнителен към първите два — той събира и предлага всичко, което не може да се отнесе към приетите два основни жанра — статии и дописки. Начините и формите, в които българските възрожденски вестници излагат материалите, са често така разновидни и своеобразни, особено във вестници като «Дунав» и «България», че налагат един подобен сборен дял, в който да намерят своето място всякакъв вид материали.
Описанието на статиите е направено по заглавие, а при липса на такова — по място и дата (обикновено при уводните статии) или по първите думи. Само в крайни случаи се е прибягвало до съставяне на заглавия; при кратки и еднородни по съдържание статии е правено и сумарно описание. Там, гдето съдържанието на статията е ясно от заглавието и рубриката на схемата, анотации не се дават. На преведените от чужди вестници статии е даден и източникът, доколкото и както (често пъти с непълно заглавие) той е указан в самия текст. Тези указания на използуваните чужди вестници — наредени в предметния показалец под понятието «Периодичен печат» по посочения език—играят роля на автори и допълват дела «Чужди книжовници, превеждани и преработвани на български» в първия том на Репертоара. Тук е мястото да отбележи'.;. че в този том влязоха и някои подписани материали (с истински имена или псевдоними инициали коит<- -гябваше да бъдат в първия том. Това стана поради обстоятелството, че
Тираж 1563 броя
В този том тематично са представени заглавията на статиите във всички български Възрожденски издания.
УВОД
Настоящият том втори на репертоара «Българска възрожденска книжнина» съдържа анонимните материали във възрожденските вестници и списания, т.е. всички статии, дописки, служебни съобщения и материали, политически новини и прегледи, разни вести и обяви, некролози, редакционни отговори и др. — с една дума всичко, което поради това, че не носи подписа на някой книжовник, не е включено в първия том.
Целият материал е разделен на три основни дяла. Статиите, наредени систематично по предмет, и дописките, наредени азбучно по селищата, от които изхождат, образуват първите два дяла. Останалият материал — политическите прегледи и новини, служебните съобщения и разните вести и обяви — е обединен под условното заглавие «Летопис» (взето от сп. «Български книжици») и е нареден по години и по вестници. Малкото анонимно публикувани художествени произведения (стихотворения, разкази и др.) образуват един добавъчен четвърти дял.
Това подреждане на материала не само съответствува на неговите жанрови особености (статии, дописки и дребни вести), но то се оказа и практически единствено приложимото. Едно само предметно-систематично подреждане на целия този огромен материал, каквото някои навярно биха очаквали, се оказа невъзможно. Многото и най-различни предмети, засегнати в дописките и политическите прегледи, както и в разните вести и съобщения, при едно систематично нареждане биха наложили тяхното разкъсване или повтаряне, което от своя страна би довело до безкрайно преповтаряне на едни и същи страни и селища и непрекъснато цитиране на вестниците. Така и без туй големият обем на книгата би се удвоил и утроил, без при това да се стигне до система, която би задоволила всички искания. Вместо да търсим такава сложна и съвършена система, която и да се изработи, не би могла да се приложи докрай, ние предпочетохме тройното разделение на материала: след като в първия том под имената на възрожденските книжовници събрахме, доколкото ни беше възможно, всичко, което те са публикували с подписите си, тук, във втория том, в дела «Статии» даваме предметите, по които най-вече се е писало, а в дела «Дописки» събрахме поселищния материал. Така целият Репертоар предлага съдържанието на възрожденските книги и периодични издания под трите аспекта — лица, предмети и селища, под които, както показва опитът, той обикновено се и търси.
Делът «Летопис», обхващайки най-разнообразни сведения за лица, селища (места) и събития, е естествено допълнение към първите три дяла и чрез показалците може да бъде отнесен на съответното място — данните за лицата към възрожденските книжовници и дейци (български и чужди — в първия том), а данните за разните събития и селища към систематичния и поселищния дял (във втория том) . Хронологичното му подреждане по години и вестници е не само най-икономично, но то предлага и най-добра възможност за проследяване на развитието и характера на възрожденския периодичен печат — кога излизат отделните броеве на всеки вестник, как разните вестници отразяват събитията в България и чужбина, от кои чужди извори черпят информации, с кои лица и селища са в контакт и пр. Така този дял изпълнява и ролята на хронологична таблица на възрожденската епоха, като дава последователно по години всичко от българската и чуждата общественост, което е интересувало българския читател и му е било предлагано чрез вестниците. И в един трети смисъл този дял е допълнителен към първите два — той събира и предлага всичко, което не може да се отнесе към приетите два основни жанра — статии и дописки. Начините и формите, в които българските възрожденски вестници излагат материалите, са често така разновидни и своеобразни, особено във вестници като «Дунав» и «България», че налагат един подобен сборен дял, в който да намерят своето място всякакъв вид материали.
Описанието на статиите е направено по заглавие, а при липса на такова — по място и дата (обикновено при уводните статии) или по първите думи. Само в крайни случаи се е прибягвало до съставяне на заглавия; при кратки и еднородни по съдържание статии е правено и сумарно описание. Там, гдето съдържанието на статията е ясно от заглавието и рубриката на схемата, анотации не се дават. На преведените от чужди вестници статии е даден и източникът, доколкото и както (често пъти с непълно заглавие) той е указан в самия текст. Тези указания на използуваните чужди вестници — наредени в предметния показалец под понятието «Периодичен печат» по посочения език—играят роля на автори и допълват дела «Чужди книжовници, превеждани и преработвани на български» в първия том на Репертоара. Тук е мястото да отбележи'.;. че в този том влязоха и някои подписани материали (с истински имена или псевдоними инициали коит<- -гябваше да бъдат в първия том. Това стана поради обстоятелството, че
Ключови думи:
Българска възрожденска книжнина том 2
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.