Това е най-всестраният анализ на социалистическата икономика. Изложението е ясно и добре структурирано, което прави книгата безценно четиво за онези, които се интересуват от особеностите на икономическата система на социализма. Това е най-мащабното произведение на най-видния учен в областа на социалистическата икономика.


Наричан "най-големия икономист на Източна Европа", 75-годишният
унгарец Янош Корнай е със сигурност ученият, който найзадълбочено анализира особеностите на плановото стопанство и
изобличава дефектите на комунистическия строй. Кариерата си
започва през 1947 година като икономически редактор в най-големия
унгарски всекидневник "Шабад Неп", а по-късно се захваща с научна
и изследователска дейност. Бил е гост-лектор в "Лондон скуул ъф
икономикс" и престижните американски университети "Станфорд",
"Йейл", "Принстън" и "Харвард". Почетен доктор на университети от
Париж, Лондон, Амстердам, Стокхолм, Будапеща, Торино и други, Корнай е автор на добилите изключителна популярност трудове
"Икономика на дефицита" (1981), "Пътят към пазарната икономика"
(1990), "Социалистическата система: Политическа икономия на
комунизма" (1992). Професор Янош Корнай беше в България по
покана на БАН и изнесе лекция на тема "Доверието и почтеността в
светлината на посткомунистическия преход".

Съдържание:
Списък на фигурите / 10 Списък на таблиците /11 Предговор / 15
ПЪРВА ЧАСТ: ОТПРАВНИ ТОЧКИ:
1. Предмет и метод / 25;
1.1. Специфични насоки на историческо развитие и общи
характеристики / 25;
1.2. Социалистически страни / 26;
1.3. Интерпретация на термина "социализъм" / 31;
1.4. Политическа икономия / 32;
1.5. Позитивен анализ / 33;
1.6. Модели I 35;
1.7. Оценка / 36;
2. Предшественици и прототипи на системата / 38;
2.1. "Марксисткият" образ на социализма / 38;
2.2. Прототипи на системата / 39;
2.3. Системата преди социалистическата революция / 41;
2.4. Революционният пфеход към класическата система / 45
ВТОРА ЧАСТ: АНАТОМИЯ НА КЛАСИЧЕСКАТА СИСТЕМА:
3. Властта / 51;
3.1. Партията / 51;
3.2. Държавата / 54;
3.3. Масовите организации / 56;
3.4. Сили на сцепление / 57;
3.5. Вътрешни конфликти / 60;
3.6. Репресии и тоталитарната същност на властта / 61;
4. Идеология / 65;
4.1. Официалната идеология / 65;
4.2. Чувството за превъзходство на социалистическата система / 66; ;
4.3. Основните обещания / 68;
4.4. Самолегитимиращата се и патерналистична природа на властта /
70;
4.5. Дисциплина, доброволна жертва и бдителност / 72;
4.6. Власт и идеология / 74;
5. Собственост / 76;
5.1. Обяснение на понятията / 76;
5.2. Някои типични форми на собственост преди появата на
социалистическата система / 80;
5.3. Държавната фирма / 83;
5-4. Други форми на държавна собственост / 87;
5.5. Кооперативът / 88;
5.6. Частна собственост и производствени дейности от частен
характер I 94;
5.7. Капитализъм, социализъм и собственост / 97;
6. Координационни механизми / 101;
6.1. Основни типове / 101;
6.2. Някои наблюдения върху основните типове / 104;
6.3. Административна координация / 106;
6.4. Пазарна координация / 109;
6.5. Координация на самоуправление / 112;
6.6. Етическа координация /113;
6.7. Семейна координация /114;
6.8. Спонтанни и предизвикани промени / 115;
7. Планиране и пряк административен контрол / 117;
7.1. Предтечите на социализма по темата за планирането / 117;
7.2. Начален подход: разработване на плана / 118;
7.3. Начален подход: приложение на плана и управление / 120;
7.4. Мотивация на ръководителите в икономическата администрация
123;
7.5. Договаряне и вътрешен конфликт / 126;
7.6. Планиране, управление и политика / 129;
7.7. Информационният проблем / 131;
8. Пари и цени / 135;
8.1. Банково дело / 135;
8.2. Държавният бюджет / 137;
8.3. Обзор на паричния поток / 141;
8.4. Меки и твърди бюджетни ограничения / 143;
8.5. Доходи и ценова реакция / 147;
8.6. Административни производствени цени / 150;
8.7. Административни потребителски цени / 153;
8.8. Пазарни цени / 155;
8.9. Неценови сигнали / 156;
9. Инвестиране и растеж / 160;
9.1. Стремеж към експанзия и инвестиционен глад / 160;
9.2. Централно разпределение и инвестиционно напрежение / 163;
9.3. Инвестиции и потребление / 165;
9.4. Приоритети / 169;
9.5. Екстензивни и интензивни методи / 177;
9.6. Колебания на растежа; цикли / 184;
9.7. Измерване на общата продукция / 189;
9.8. Специфичният за системата тип на растеж: форсиран растеж /
193;
9.9. Резултати от растежа / 195;
10. Заетост и заплати / 199;
10.1. Пътят към пълна заетост / 199;
10.2. Развитието на хроничен недостиг на работна сила / 206;
10.3. Пряк административен контрол върху заетостта и заплатите /
210;
10.4. Отношенията работодател - служител в предприятието / 212;
10.5. Административни и пазарни влияния върху заплатите / 217;
11. Дефицит и инфлация: явленията / 221;
11.1. Явленията на дефицит и икономиката на дефицита / 222;
11.2. Процесът на приспособяване на търсенето / 227;
11.3. Хоризонтален и вертикален дефицит / 232;
11.4. Дефицит и излишък / 234;
11.5. Пазарни режими: пазар на купувачите и пазар на продавачите /
236;
11.6. Нормален дефицит и нормален излишък / 242;
11.7. Открита, обявена и скрита инфлация / 245;
12. Дефицит и инфлация: причините / 251;
12.1. Поведение на фирмата: краткосрочни решения / 251;
12.2. Поведение на фирмата: дългосрочни решения / 257;
12.3. Поведение на администрацията, управляваща производството /
258;
12.4. Относителни цени / 260;
12.5. Потисната инфлация във вътрешнофирмените отношения / 262;
12.6. Потисната инфлация в потребителската сфера / 265;
12.7. Превишено търсене на макрониво / 266;
12.8. Предразположението към инфлация; отношението между
дефицита и инфлацията / 269; ;
12.9. Самоподбуждане и възпроизводство на дефицита /271;
12.10. Специфичният за системата характер на причините / 273;
12.11. Икономическа ефективност и технически прогрес / 277;
13. Потребление и разпределение / 285;
13.1. Растежът на потреблението / 285;
13.2. Други фактори на материалното благсъстояние / 287;
13.3. Икономическа сигурност / 291; ;
13.4. Начален подход: разпределение на паричния доход / 296;
13.5. Разпределението на материалното благосъстояние: други
прояви 300;
13.6. Обяснението за разпределението / 304;
13.7. Тенденции към изравняване и диференциация / 310;
14. Външноикономически връзки / 312;
14.1. Външната политическа среда / 314
14.2. Институционалната система на външноикономическите
отношения / 319;
14.3. Капиталистически отношения: импортен глад, нежелание за
експорт и предразположение към задлъжнялост / 323;
14.4. Социалистически отношения: принудителни асортименти,
експортни преференции и преследване на нулев баланс / 328;
14.5. Опит за интеграция: Съветът за икономическа взаимопомощ /
332;
15. Свързаността на класическата система / 336;
15.1. Основната насока на причинност / 336;
15.2. Близостта между елементите на системата / 340;
15.3. Прототип и национални вариации / 343;
15.4. Съветското влияние / 347;
15.5. Потвърждение / 349;
15.6. Жизнеспособност на класическата система / 351;
ТРЕТА ЧАСТ: ЗАВОЙ ОТ КЛАСИЧЕСКАТА СИСТЕМА:
16. Динамиката на промените / 355;
16.1. Подбуди за промяната / 355;
16.2. Дълбочина и радикализъм на промените / 357;
16.3. Реформа и революция / 358;
16.4. Хронологичен обзор на реформите и революциите / 362;
17. "Усъвършенстването" на контрола / 366;
17.1. Общо описание на тенденцията / 366;
17.2. Реорганизации на високо равнище / 367;
17.3. Сливане на фирми / 369;
17.4. Развитие на планирането и прекият контрол / 373;
17.5. Преглед на организационната структура при
постсоциалистическата система / 376;
18. Политическа либерализация / 378;
18.1. Монополът на властта / 378;
18.2. Отслабване на репресиите / 381;
18.3. Постоянните и променливите елементи в официалната
идеология / 382;
18.4. Семената на плурализма / 386;
18.5. Отваряне към капиталистическия свят / 390;
18.6. Промени в степента на публичност и истинност / 392;
18.7. Границите на политическата реформа / 394;
18.8. Преглед на политическата структура на постсоциалистическата
система / 396;
19. Разрастване на частния сектор / 399;
19.1. Подбудите за развитие на частния сектор / 399;
19.2. Преглед на частния сектор /401;
19.3. Частният сектор и официалната идеология / 408;
19.4. Афинитет на частната собственост и пазарната координация /
411; ;
19.5. Частният сектор и администрацията / 414;
19.6. Икономическата роля на семейството / 418;
19.7. Преглед на частния сектор при постсоциалистическата система
/ 422;
20. Самоуправление / 423;
20.1. Самоуправлението като научна и политическа тенденция / 423;
20.2. Политически отношения / 425;
20.3. Икономически последици / 427;
20.4. Отношенията между управителя и работниците / 430;
20.5. Етическа координация /431;
20.6. Преглед на самоуправлението при постсоциалистическата
система / 433;
21. Пазарен социализъм / 435;
21.1. Идеологически предтечи / 435;
21.2. Обобщение на историческите приложения на пазарния
социализъм / 439;
21.3. Класификация на алтернативните стратегии за дерегулация /
440;
21.4. Вертикална зависимост на фирмата / 442;
21.5. Мекота и строгост на бюджетните ограничения и реагирането на
фирмите на цените / 448;
21.6. Афинитетът между обществената собственост и
административната координация / 456; ;
21.7. Хоризонтални отношения между фирмите в обществения сектор
/ 458;
21.8. Пропорции на двата типа зависимост / 461;
21.9. Отношението между обществените фирми и частния сектор /
463
21.10. Взаимодействие между механизмите; оценка на промените /
464;
21.11. Преглед на държавния сектор при постсоциалистическата
система / 468;
22. Ценови реформи / 470;
22.1. Определяне цените на продуктите / 470;
22.3. Принципи и практика на държавното ценообразуване и
финансово преразпределение / 478;
22.4. Обхват и граници на ценовата реформа / 481;
22.5. Преглед на цените в постсоциалистическата система / 483;
23. Макронапрежения / 484;
23.1. Заетост и работна заплата / 485;
23.2. Растеж и инвестиции / 488;
23.3. Държавният бюджет и финансовата политика / 491;
23.4. Кредитната система и монетарната политика / 497;
23.5. Дефицит и инфлация: вътрсшноикономически връзки / 500;
23.6. Външна търговия и външен дълг / 504;
23.7. Дефицит, инфлация и натрупване на външен дълг / 509;
23.8. Жизнен стандарт / 510;
23.9. Преглед на макронапреженията в постсоциалистическата
система / 514;
24. Заключителни бележки / 516;
24.1. Дълбочината и радикализмът на промените и основната
причинно-следствена линия / 516;
24.2. Непоследователност на тенденциите към реформиране / 521;
24.3. Реформите и обществената нагласа / 524;
24.4. Преглед на наследството на социалистическата система и постсоциализма / 526