Три весели поеми

Асен Босев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леко захабени корици, отчислена от библиотека, задната корица е леко закъсана в долния край.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1948 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 54
Корици:: Меки
Художник:: Стоян Венев
Категория:: Детско-юношеска литература
Дебелина (мм):: 5

Асен Иванов Босев, български писател, е роден на 22.11.1913 г. в село Руска Бяла, Врачанско. Учи в родното си село, гимназия във Враца, както и в Берковица, където завършва педагогическо училище. Известно време учителства в родния си край (1932-1936, село Руска Бяла и село Синьо бърдо), после завършва право и дипломация в София (1942). Работи като журналист във в."Заря". Сътрудничи на сп. "Росица" и в. "Детски глас", сп. "Светулка", "Детска радост" и др. За левите си убеждения е репресиран от властта преди 09.09.1944 г. - лежи в трудовия лагер в Еникьой, преместен е в т. нар. черни роти. След 09.09.1944 г. е заместник-главен редактор на в. "Заря", редактор във вестник "Работническо дело", главен редактор на в. "Септемврийче" (1945-1952), в. "Стършел" (1961-1965). Съветник по културните въпроси при българското посолство в Москва (1953-1955). Инициатор за създаването на Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши в София и пръв негов директор (1960). Дългогодишен председател на Секцията на детските писатели, основател и председател на Българската секция на Международния съвет за детската книга (IBBY). Автор на много книги за деца, сред които "Радостен живот" (1941), "Пет врабчета журналисти" (1942), "Гошо почна да разбира" (1943), "Стрина Ганка софиянка" (1943), "Ванко-Забраванко" (1945), "Селската торба - гостенка в града" (1945), "Тук радио Славей" (1945), "Чудни времена" (1945), "Победители" (1946), "Септемврийчета" (1946), "Строители ще станем" (1947), "Млад юнак-здравеняк" (1948), "Село Цветна светна" (1948), "Три весели поеми" (1948), "Димитровски огън" (1949), "Пролетен разцвет" (1949), "В мир и дружба ще растем" (1952), "Пионерска радост" (1952), "За честта на отряда" (1953), "Не правете като тях, да не станете за смях" (1953, 1956, 1970), "За вас, деца" (1955), "Приказки, гатанки, весели истории" (1957), "Речено-сторено" (1957), "Право куме в очи" (1958), "Мешко-Смешко" (1959), "Чудо нечувано" (1959), "Бранимир-юнак" (1960), "Летка-Петилетка" (1960), "Кой с какво се слави" (1960), "Две битки, две геройства" (1961), "Твоят спътник" (1962), "Избрани произведения" (1963), "От Балкана до Хавана" (1963), "Шейничка с парашут" (1964), "Смеховизор" (1964), "Кандидат за Луната" (комедия, 1965), "Песни, смях и приключения" (1965), "Ех, че интересно" (1965), "Светът в приказки" (1967, 1979), "Цветя за Октомври" (1967), "Чудстрой" (1967), "Здравейте, приятели мои! " (1968), "Истории славни и случки забавни" (1969), "За родината раста" (1970), "Книжко моя, сладкодумна" (1970), "Хитър Петърчо" (1970), "Пойно ято по Япония" (1971), "Кой по улицата крачи" (1973), "Пушка от Септември" (1973), "Какво ли става тук? " (1974), "Приказки за нови времена" (1975), "Двамата Антоновци" (1975), "Една торбичка смешки" (1976), "Карнавал" (1978), "Крила на детството" (1979), "Хубост след хубост" (1980), "Кой на що се радва" (1984), "Питай, дядо, ще отгатна! " (1985), "Скок-подскок" (1987), "Няма вече" (1987), "99 гатанки и още нещо" (1987), "От все сърце" (1988), "Гатанки, премятанки и занималки" (1996). Член на СБП. Носител на Димитровска награда (1950), националната награда "Петко Р. Славейков" (1971) на Министерството на народната просвета. Заслужил деятел на културата (1965). Народен деятел на културата (1972). Носител на "Ордена на усмивката" (1980) и на Европейската награда за детско-юношеска поезия (1980). По негови стихове са създадени десетки любими детски песни. Превежда разкази за деца от Лев Толстой, детски стихотворения от К. Чуковски, С. Михалков и др. Много негови творби са преведени на руски, украински и други езици.

Ключови думи: Три весели поеми, Асен Босев