Парсифалъ

Хероична повесть

Герхарт Хауптман

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Захабени и закъсани корици, отчислена от библиотека, гръбчето е леко закъсано, отделени, но налични страници, следи от времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Цветъ
Град на издаване:: София
Година:: 1930 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 80
Корици:: Меки
Преводач:: Димитър Бабев
Категория:: Чужда проза

Герхарт Хауптман (на немски: Gerhart Johann Robert Hauptmann) е германски писател и драматург, сред най-видните представители на немския натурализъм. През 1885 г. Хауптман се жени за Мари Тинеман, дъщеря на едър земевладелец. С това решава финансовите си затруднения и оттук нататък може да работи като писател на свободна практика. Премества се да живее в Берлин, където поддържа контакти с редица известни личности. Първата драма, с която Хаутпман се налага на немска сцена, е "Пред изгрев слънце" (1889). Представянето на драмата в театър "Свободна зона" е цяло събитие в Германия. Премиерата означава победа за новатора-драматург. Втората пиеса на Хаутпман е "Празник на примирението" (1890), а следващата е "Самотни хора" (1891). Една от най-забележителните драми на Хаутпман е "Тъкачите" (1893), където той изобразява глада и бунта на работниците. Драмата е в пет действия и прави впечатление големият брой действащи лица в нея. Почти едновременно с "Тъкачите" Хаутпман поставя на сцената комедията "Бобровата шуба" (1893). През 1894 г. излиза драмата му "Възнесението на Ханеле". През втората половина на 1890-те години и началото на 20 век Хаутпман пише драми, които разкриват как развитието му клони ту към реализма, ту към символизма. Към първата група спадат социално-реалистичните драми "Коларят Хеншел" (1893), "Михаел Крамер" (1900), "Плъхове" (1911) и др. От втората група най-голям интерес предизвиква драмата "Потъналата камбана" (1896), която може да се нарече драма-приказка. Произведенията му писани по време и след Първата световна война са изпълнени с тревога, смут, страдание, песимизъм - "Зимна балада" (1917), "Островът на великата майка" (1924) и др. Последната му реалистична драма е "Пред залез слънце" (1932). През 1912 г. Герхарт Хауптман получава Нобелова награда за литература.

Ключови думи: Парсифалъ, Хероична повесть, Герхарт Хауптман