Радости

Иван Карановски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леко захабени корици, гръбчето е закъсано в долния край, отчислена от библиотека, леко пожълтели страници.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Звезда
Град на издаване:: София
Година:: 1947 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 80
Корици:: Меки
Категория:: Поезия

Иван Тодоров Карановски (псевдоним на Иван Тодоров Атанасов), български поет и белетрист, е роден на 05.04.1882 г. в град Карнобат. Завършва основно образование в родния си град, гимназия - в Сливен и Русе (1901), а висше образование (литература и философия) - в София, Женева и Фрибург (Швейцария) (1909). От 1901 до 1906 г. е начален учител в селата Стефан Караджово, Палаузово и Крушаре, Бургаско, а след завършването на висшето си образование е гимназиален преподавател по български език и литература в Кюстендил, Ямбол и София (1909-1929). Работи и в Етнографския музей и Министерството на народното просвещение. Участва по време на Първата световна война, през 1915 г., в сражения в Черна гора, Албания, Косово и в Македония (1916) в състава на 11 пехотен полк. За пръв печата в ученическото сп. "Нов живот" в Сливен, през 1898 г. Редактира сп. "Тракийска лира" (Ямбол, 1915), "Парнас" (Ямбол, 1921-1922), "Яснина" (1923), "Кръгозор" (1925), в. "Шега" (Ямбол, 1911), "Тунджа" (Ямбол, 1919) и "България" (1920). Съставя "Поетична година. Антология от българските поети, наредена според рождените дни", отпечатана от издателство "Ново училище" (1920). Сътрудничи в списанията "Общо дело", "Летописи", "Съвременник", "Демократически преглед", "Ново общество" и други. Член на Съюза на българските писатели. Автор е на книгите: "Тежки минути" (стихове, 1901, 1923), "Стихове" (1905), "Горски цветя" (1911), "Моята почивка" (1912, 1923), "Анемони" (1919), "Тракийски легенди" (1922), "Ветви от бръшлян" (стихове, 1922), "Под дъжд от есенни листа" (стихове, 1923), "Мигове от вечността" (разкази, 1925), "Селото Чучовей" (повест, 1928), "Светлата книга" (лирика, 1929), "Тунджанската хризантема" (драма в стихове, 1929), "Разкази. Т. І - ІІІ" (1929-1931), "Гордиян Лунатов" (роман, 1933), "Пълно събрание стихотворения" (1934), "Карнобатски предания" (1935), "Лов" (комедия, 1936), "В Пантеона на Карнобат" (1939), "Детски спомени" (1939), "Слънчеград" (роман, 1939), "Златозар Тигинин" (роман, 1940), "Талисман" (разкази, 1946), "Алпийско лято" (роман, 1947), "Радости" (стихотворения за деца, 1947).

Ключови думи: Радости, Стихотворения за деца и юноши, Иван Карановски