От началото на Българското Възраждане, започнало с написването на История славянобългарска (1762 г.), до края на XVIII в. най-ярката фигура на борбата за свобода и независимост в българските земи безспорно е тази на видинския еничар Осман Пазвантоглу. Делото на въпросния самозванец е така дръзко и мащабно, че ако трябва да се определи само с една дума - тя ще е сензация. Пазвантоглу е уникално явление, родеещо се с наследилите го националноосвободителни движения на Балканите. Неговите заслуги към потиснатите от султанската власт му завоюват славата на народен закрилник: песни и легенди за него имат и българи, и турци, и гърци. Както отбелязва най-актуалният му проучвател Росица Градева, Пазвантоглу е първият османски отцепник със своя собствена политическа програма, първият, дръзнал да оспори върховенството на Османовата династия и да направи всичко възможно да я замени на трона в Истанбул. Дипломатическите му контакти в чужбина са толкова много и разнообразни, че историческата наука все още не ги е систематизирала напълно. Научният принос спрямо Пазвантоглу днес се изразява главно в добиването на нови, неизследвани факти от общенията му с Великите сили: Русия, Франция, Хабсбургската империя. Установено е, че Пазвантоглу е споделял общи каузи с пионерите на Възраждането в Гърция и в България Ригас Велестенлис и Софроний Врачански. Мисиите, които двамата народни просветители са изпълнявали в чужбина, са били извършвани с негово знание, съгласие и в синхрон със стратегическите му цели за отслабване на централната власт в империята. Нещо повече, Ригас и Софроний са разчитали на подкрепата на видинския еничар в изпълнение на заветните си мечти за отечествена свобода.
От къде черпи сили и вдъхновение за борба срещу султана на Османската империя - все още огромна държава, разпростираща се на три континента - един провинциален еничарски ага като Пазвантоглу? Този човек е имал харизмата на обединител и самочувствието на велик пълководец и държавник. На близките си казвал, че иска да превърне във втори Наполеон Бонапарт. Той успял да спечели на своя страна четирите основни обществени групи в своето владение - еничарите, производителното население (раята), административните служители (аяни, субашии и др.) и кърджалиите. Силата му се опира на способността да изгради от тези наглед враждебни една на друга групи хомогенна общност, която да се ръководи от желанията му. При него във Видинско се стичат много от недоволните от султанските реформи въоръжени мъже (кърджалии) от различни краища на Румелия, които после години наред вярно му служат. Измежду тях имало и значителен брой българи. Сред главните военначалници на Пазвантоглу ("генералите" му, както ги наричат без ирония) са Хайдут Велко Петров, Кондо Бинбаши и Корчо. Несметно богатият еничар при нужда можел да се ползва от услугите и на наемни войски. Както съобщава френският вестник Монитьор в броя си от 17 февруари 1798 г: "Хиляди поляци стоят под командването на Пазвантоглу." В зенита на мощта си той съумява да установи контрол върху значителна територия - между Дунава и Стара планина от север-юг и от Белград на запад до Добрич на изток. Командваните от приближените му военачалници войски пък периодично извършват набези във Влашко, в Тракия и в Софийско, връщайки се после с богата плячка към Видин. Войските на легендарния кърджалийски водач при Пазвантоглу, Кара Мустафа на два пъти превземат Букурещ, а Кара Мустафа влиза в княжеския дворец на Влашко с изваден меч в ръка.
В интерес на истината е да се каже, че Осман Пазвантоглу дължи своето издигане и слава и благодарение на известно подценяване от страна на Османската империя. За първи път името му се споменава във връзка с размирици във Видинско, предшествали непосредствено Австро-турската война (1787-1791 г.). Йомер Пазвантоглу, ага на 31-а еничарска орта, и синът му Осман са осъдени на смърт заради противодържавна дейност. Французинът Мариаж известява, че рождената година на Осман Пазвантоглу е 1759, следователно за първи път Осман бива споменат в официален държавен документ на 28-годишна възраст. Не се уточнява точно какво нередно са вършили баща и син Пазвантоглу. Бащата е екзекутиран, а цялото му имущество - конфискувано. Синът се укрива за известно време от правосъдието някъде из Влашко. По време на войната с австрийците се включва във военните действия и съумява да се отличи, заради което са му върнати част от бащините владения, амнистиран е и му е разрешено да се завърне във Видин. Чрез поставени лица в търговете за бащиното му имущество той съумява да го добие обратно. Въпросните сделки с недвижими имоти и материална собственост осветляват близките му родственици, участвали в тях.
Осман Пазвантоглу произхожда от родове тясно свързани с традиционните османски институции - оджака (еничарите) по бащина линия и улемата (мюсюлманското духовенство) по майчина. Семействата и на майка му, и на баща му са от Видин. Въз основа на анализ на фамилната именна система наскоро изследователят Невен Илиев предположи, че членовете на семейство Пазвантоглу са поне четири поколения видински жители. Това е и една от причините за бързото издигане на Осман Пазвантоглу: той е от много богато и уважавано местно семейство. Трябва да е ясно, че еничарите в края на XVIII в. се ползват от правото да създават семейства, затова не бива да се мисли за тях като за рекрутирани по пътя на кръвния данък (девширме). Еничарството по онова време е голяма привилегия, за която се плаща и се чака ред, а еничарите се числят към своеобразен род благородническо съсловие (нотабили). Бащата на Осман Пазвантоглу е бил изключителено начетен, ако се съди по личното му притежание от над 1000 книги. Осман допълва бащината библиотека, превръщайки я в най-голямата за времето си на Балканите. Към 1803 г. в библиотеката на Пазвантоглу се съхранявали малко над 2660 тома. Тя е увенчана с надпис-посвещение, който гласи: "Тази библиотека направи мъдрият и великодушен Осман паша за душата на уважаемия си баща. (...)" Днес тя е една от архитектурните забележителности на град Видин заедно с Джамията на Осман Пазвантоглу и с Кръстата казарма.
Осман Пазвантоглу започва политическата си кариера във Видин в началото на 90-те г. на XVIII, за отбелязване, като защитник на съсловията, към които по родство принадлежи. В резултат на прокламираните широкомащабни реформи на султан Селим III, известни като низам-и-джедид ("нов ред"), се предвиждало Османската империя да се обнови институционално, добивайки вид на модерна европейска страна. От това обновление най-потърпевши щели да бъдат именно традиционните османски институции - оджака и улемата. Осман Пазвантоглу се възползвал от масовото недоволство, углавявайки бунт във Видин. В отговор султанът организирал обсада на Видин (1795-1796), завършила с пълен крах.
Новите реформи на султан Селим III (1789-1807) предвиждали да се въведе наборна военна служба по европейски образец, което задължително минавало през ликвидацията на еничарството. Пазвантоглу се съюзил с консервативно настроените слоеве от мюсюлманското население, печелейки все по-голяма популярност, особено след края на първия поход срещу него. До Високата порта достига негова прокламация със следното съдържание: "Пазвантоглу, който току-що развя знамето на бунта, заявява в тази прокламация, че не стои начело на скитници, нито обирници, както би могло да се повярва или хитро да се разпространява, а на истински чисти мюсюлмани, движени от същите принципи като него и грабнали като него оръжие, за да опазят мюсюлманската вяра и да удържат целостта и чистотата на османските нрави и обичай срещу корумпираната власт, стараеща се да ги подмени с всичко най-долно и развратно."
Прокламациите на Пазвантоглу са особено актуални сред мюсюлманите - еничари и държавни служители (аяни, назъри, субашии и пр.) - до 1798 г., когато при подготовката за нов, втори поход срещу Видин отцепникът е официално прокълнат от великия мюфтия (шейх юл ислям). Но това не е достатъчно, за да предизвика отлив на подкрепа сред консервативните общности. Затова султан Селим прибягва до още една отчаяна мярка: официално се забранява в столичните кафенета да се споменава името на "Пазванджията"(Павантоглу) по какъвто и да е повод. Видна е сериозната идеологическата обосновка на готвената обсада на Видин. Военната кампания е обявена за "свещена война" (джихад) срещу хулителя на исляма Осман Пазвантоглу. В нея взели участие 14 османски паши с хората си, общо повече от 100 хил. души. Тъй като османската армия в този си вид и брой взела участие в Австро-турската война (1787-1791), на Портата се наложило да се обяснява, че не готви нападение нито срещу Австрия, нито срещу Русия. Великите сили останали изумени от неуспеха на похода - един самозванец удържал цялата румелийска армия на Османската империя. Гръмкият успех на Пазвантоглу е възпят в турска народна песен, за която известява Франсоа Пуквил: "След сто хиляди бомби хвърлени срещу Видин, аз, Пазвантоглу, кучето на султана, робът на валиде султанката, издигнах знамето на защитата." Така Пазвантоглу се превръща в основен политически играч в региона. На него гледат като на независим владетел, а и той правил всичко за да се представи за такъв. Пуснал в обръщение собствена валута: монети, познати на съвременниците като "пазвантета". На едната им страна пишело на френски: "Има само един бог", а на другата - "Свобода". Паметната обсада на Видин дава вдъхновение за още една турска народна песен:
"Румелийският валия е дошъл във Видбол,
от дясно на ляво са се наредили 5-10 паши.
"Творецът Аллах е наш помощник,
не се връщам, ще се бия." - казва Паспаноглу. (...)
"Дойдох на тоя свят веднъж, втори път няма да дойда.
Аз съм Паспаноглу, държа на думата си.
Останалият в наследство от баща ми Видин
не давам, не се отказвам, ще се бия! - казва Паспаноглу."

Как успява да привлече на своя страна християните, основната част от производителното население във владенията му? Още в първите години на своята узурпаторска власт (1793-1794) той самоволно изменя данъчния режим във Видинско по свой вкус. Целта му е да въведе данъчни облекчения за християните, което да го издигне в техните очи, за да може да разчита на помощта им. Пазвантоглу е първият, който масово и дори принудително въоръжава християните във владенията си, което влиза в разрез с вековните забрани за носене на оръжие от страна на обикновената рая. Двата документа, оказващи самостоятелната данъчна политика във владенията му, датират от юли 1793 г. и декември 1794 г. В единия се съобщава, че Пазвантоглу бил "сключил договор с раята", по силата на който тя няма вече да плаща годишни държавни повинности, а фискът ще трябва да си ги търси лично от него. А в другия - че "трябва да бъде опростени данъкът беглик и други данъци на бедната рая", тъй християните в неговите владения не притежавали "нито една глава добитък". Данъчните облекчения за християните накарали дори влашки поданици да напуснат родината си и да заселят във Видинско при прочутия Пазвантоглу.
Масовият ентусиазъм у християните по отношение управлението на Пазвантоглу през 90-те години на XVIII в. е забелязан и акламиран от пресата най-вече във Франция. Известно е, че Директорията в републиканска Франция (1795-1799 г.) подкрепя и сътрудничи с всички противници на абсолютизма в Европа. Пазвантоглу е бил полезен на Франция в ролята си на най-могъща вътрешна опозиция на султана в Истанбул. Ценен исторически принос на изследователката Рашида Селаути са изнесените факти за Пазвантоглу от страниците на френския вестник Монитьор. Тя отчита, че в рамките на 4 години (1795-1799) на Пазвантоглу са посветени 65 статии във вестника,38 от които само за 1798 г. В статия от 5 март 1798 г. се съобщава: "Той се бореше за равенство и братство...Навсякъде, където минеше, народът му засвидетелстваше своята подкрепа, защото обещаваше да свали данъците му наполовина." Още: "Tози владетел се обявяваше за защитник на търговията, собствеността и народните свободи."(10 юни 1798 г.). Пазвантоглу е определян като "един необикновен владетел", който "искал да освободи една зависима от Константинопол страна." (17 февруари 1798 г.). В резултат от военните му успехи може да се окаже факт "възникването на една Мюсюлманска република на границата с Русия" (5 март 1798 г.). Селаути отбелязва, че вестникът държал да представи Пазвантоглу като повлиян от идеите на Великата френска революция и желаещ да устрои владенията си "по френски образец."
В революционните планове на Пазвантолу влизало участие и помощ за гръцкото освободително движение. В оригиналния вариант на бойния марш Туриос, писан от гръцкия национален герой Ригас Велестенлис, има директни призиви към видинския отцепник:

"Пазвантоглу, защо ни оставяш толкова дълго време безучастни?
Бързай към Балкана, там трябва като орел да свиеш гнездо
...
Присъедини и раята, ако искаш да победиш
...
Паша! Появи се незабавно на бойното поле
Въстанието е в главата на твоите войници..."
Има предположения, че Осман Пазвантоглу и Ригас Велестенлис са участвали заедно в една масонска ложа, обособена на базата на "Обществото на добрите братовчеди" във Виена. Целта им била всеобщо въоръжено въстание на всички народности на Балканите срещу султанската власт.
Пазвантоглу контактува най-усилено с френската държава, добре осъзнал че тази страна единствено би удовлетворила грандиозните му амбиции. Привлича при себе си наследника на трона на кримските татари Чингиз Гарай. Целта му е при успешно детрониране на султан Селим III да бъде заменена Османовата династия на султани-халифи и на трона да бъде поставен наследникът на Чингиз хан, Чингиз Гарай. Както отбелязва Росица Градева, това е първият опит да бъде атакувана легитимността на османския монарх отвътре.
Зенита си Пазвантоглу достига през 1799 г., когато Наполеон Бонапарт решава, че целостта на Османската империя е важна преграда пред разширяващото се руско влияние. От тази година до смъртта си (1807 г.) Пазвантоглу губи малко по малко всичките си вътрешни съюзници, а отвън му е отказана каквото и да било подкрепа. Устоява и на третия, последен поход на султанските войски срещу Видин (1800 г.), който е отбит още преди да достигне до градските стени. Това е и последната голяма победа в живота на непримиримия боец.
Най-показателна за започналите външнополитически несполуки на Пазвантоглу е неуспешната мисия на агентите му Неделко Попович и Полисой Кондон (1801 г.), приети в Париж лично от външния министър на Франция Шарл Морис дьо Талейран, но отпратени без да е поет ангажимент към каузата им.
Първите големи военни несполуки на Пазвантоглу в Румелия започват от 1802 г. насетне. Тогава той е изместен като притегателен център за мюсюлманите за сметка на русенския аянин Тръстениклиоглу. Четирите обществени групи, на които близо десетилетие се крепи властта му, започват да го изоставят една след друга. Държавните служители в днешните централни и североизточни български земи декларират лоялност към новия най-силен в региона - Тръстениклиоглу от Русе. След избухване на Първото сръбско въстание (1804 г.) пък най-близките му хора - еничарите в Белград, кръвожадните дахии Кючюк Алия, Аганлията, Мула Юсуф и Мехмед ага Фочич, са разбити и прогонени заедно с кабадахиите си от Белградския пашалък. Към въстанието се вливат с ентусиазъм много от лоялните до момента българи и от пограничните райони, и от подвластните на Пазвантоглу земи. Храбрият Хайдут Велко Петров, за когото сърбите пеят: "Хайдут Велко, юнак болье нема, У бугаре - весела му майка.", загърбва кърджалийското си минало, отделя се от Пазвантоглу и заедно с хората си се жертват за сръбската свобода. Кърджалиите също го изоставят, пръскайки се по различни краища, видели, че Пазвантоглу е бледа сянка на миналото си величие.
Неуспехите никак не понасят на грандоманията на човек, който е виждал себе си ту като "втори Наполеон Бонапарт", ту като султан или велик везир на Османската империя. Не на себе си от ярост, Осман Пазвантоглу нарежда едно от най-жестоките кръвопролития в историята на Видин. Разбрал, че многохилядната му конница е разбита от сърбите на Кара Георги (1806 г.) и че врагът напредва към Видин, Пазвантоглу излива яда си върху българите, които подозирал в предателство. Стотици са избити по улиците, а видинският митрополит Калиник и свещениците са заклани в храма "Света Петка". На следващата 1807 г. след белодробно заболяване си отива от света Осман Пазвантоглу - безумен авантюрист, ловък политик, умел демагог и най-прочут и силен владетел на Видин след цар Иван Срацимир. " Останалият в наследство от баща ми Видин не давам, не се отказвам, ще се бия! "
Българската историография е по традиция ориентирана към отрицателните оценки на явлението "Пазвантоглу". Изключение от това са единствено 40-те и 50-те години на XX в., когато във Военноисторически сборник присъстват хвалебствия за "демократизма" на Пазвантоглу от страна най-вече на Щерю Атанасов и Симеон Ванков. По-късните мнения, след което най-открояващото се и авторитетното е на Вера Мутафчиева (дисертацията ѝ "Кърджалийско време"), са, че при Пазвантоглу става дума за "изцяло турско", за "чуждо нам" явление. В наши дни, след разкриване на близките контакти между Пазвантоглу и Ригас Велестинлис и при изясняване ролята на християните, участвали в задграничните му дипломатически мисии (Росица Градева), може да се очакват нови хипотези за мястото на Осман Пазвантоглу в балканската история.