Злато

Невероятната история на генерал Аугуст Сутер

Блез Сандрар

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Отчислена от библиотека.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1971 г.
Език:: Български
Страници:: 117
Корици:: Меки
Преводач:: от френски Владимир Ганчев
Художник:: Александър Поплилов
Поредици и библиотеки:: Книги за всички, № 69
Категория:: Исторически романи
Формат:: 80/100/32
Дебелина (мм):: 5

"Злато"(с подзаглавие "Невероятната история на генерал Аугуст Сутер") е роман на Блез Сандрар, публикуван през 1925 г. Това е първият роман, публикуван от автора, известен дотогава със своите стихове и сътрудничеството му с художници от авангардните среди. Написана няколко седмици след като Сандрар се завръща от първото си пътуване до Бразилия (1924 г.), "Злато" незабавно постига голям успех. Той бележи повратна точка в творчеството на своя автор, който се "сбогува" с поемата, за да стане през 20-те години на миналия век писател на героични приключения. "Злато" е биография на генерал Сутер, авантюрист от Базел (кантон на Швейцария), който е направил състояние в Калифорния чрез земеделие през първата половина на 19 век. Той купува регион от Мексико и създава истинска селскостопанска индустрия. Бил е на път да стане най-богатият човек в света, но е съсипан от откриването на злато в неговата земя през 1848 г. и последвалата голяма златна треска. Хиляди хора се втурват в териториите на генерал Сутер, опустошавайки всичко, за което е работил толкова усилено. Тези новопристигнали идват с нотариуси и получават нови фалшиви документи за собственост. Генералът, уморен и унил от толкова много несправедливост, потъва в пасивна меланхолия, докато семейството му не се появи отново. Той решава да се вземе в ръце и да съди хилядите златотърсачи, които експлоатират територията му. Но и това няма да помогне; машината вече е стартирала и се движи твърде бързо за генерала... *** Блез Сандрар е псевдонимът на швейцарския писател и поет Фредерик-Луи Созе. Той е роден на 1 септември 1887 г. в семейство на протестанти от Ла Шо дьо Фон, Швейцария. Той е писател със значителен принос в европейското модернистично движение. На 16 години Фредерик бяга от дома си, като пътува с влак, който го отвежда в Москва. От там той продължава пътуването си с Транссибирския влак и пристига в Китай. За известно време той пътува и живее с Роговин, като те се издържат от продажбата на дребни вещи - отвертки, джобни ножчета, тирбушони и др. На 20 години Блез Сандрар, който впоследствие става натурализиран французин, за първи път пристига във Франция. Първото му начинание се оказва безуспешно, но началото на неговото богатство е отглеждането на пчели. След това той заминава за Брюксел и Лондон. В Лондон той е жонгльор в мюзикхол. Живее в една стая с един млад студент - Чарли Чаплин, който по това време също се е подвизавал с празни джобове. Влюбен във Франция, Блез Сандрар се включва в Чуждестранния легион по време на Първата световна война - губи едната си ръка. Изпълненият с дързост и новаторство език на Сандрар описва зараждащия се свят на машините, гарите (които той сравнява с катедрали), притеснените или непознати лица, които среща по времето на един век, в който се открива пространството и скоростта.