Робеспиеръ / Марат / Дантон

Ралф Корнголд, Фюнк Брентано, Луи Барту

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Има подчертавания из "Робеспиеръ" и "Дантон". Едноименен надпис на корицата на "Дантон" и посвещение на "Марат".
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Славчо Атанасов
Град на издаване:: София
Година:: 1943-1946 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 1141
Корици:: Твърди
Преводач:: от френски Невѣна Розева, Виолета Симеонова и Спас Капелков
Поредици и библиотеки:: Златни зърна
Категория:: Мемоари, биографии, писма

Три изключителни биографии на символите на Френската революция (1789-1794): "Робеспиеръ" - Бележити личности № 16 към библиотека "Златни зърна", издадена през 1943 г. на стария правопис, превод на Невѣна Розева. Биографията на Ралф Корнголд е може би най-пълната такава за "Неподкупния" "Марат или измата на думите" - Бележити личности № 20 към библиотека "Златни зърна". Превод на Виолета Сименова, издадена през 1946 г. Нестандартна биография. От една страна изнася нелицеприятната страна на "приятеля на народа" Жан-Пол Мара, която коренно се различава от обикновеното му героизиране (и от леви, комунистически писатели и от уж опонентите на тиранията от демократичните западни страни). В същото време, авторът Брентано не спестява и положителните черти от характера и живота на Мара. Например постиженията му в науката. "Дантон" - Бележити личности № 24 към библиотека "Златни зърна", издадена у нас през 1947 г., малко преди национализацията на частните издателства, пък е писана от Луи Барту (убит през 1934 г. заедно с крал Александър в Марсилия, от Владо Черноземски и усташите). Преводът е на Спас Капелков. Барту е член на Френската академия, известен политик от Третата република, бивш френски премиер и министър на външните работи. Неговата биография на Жорж Дантон е написана в академичен стил. *** Максимилиан Робеспиер, адвокат от Арас, Северна Франция, лидер на якобинците и факел на терора, съден и обезглавен по бързата процедура в апогея на неговото царство на 9-10 термидор (края на юли 1794 г.) от революционния календар, след като преди това е изпратил на гилотината хиляди хора включително приятеля си от детинство Камий Демулен и съратниците си като Дантон. Суровият Робеспиер е с много морални устои и е против разгулния живот, воден от Дантон, и много други революционери, с което си спечелва името "неподкупен". Парите не са негова цел. Единственото нещо, към което той се е стремял, е власт, дадена му от народа. В един момент основавайки Комитета за обществено спасение, Неподкупния губи контрол и превърта, което и го изяжда.Робеспиер е горещ последовател на моралиста Жан-Жак Русо, който не е нито монархист, нито републиканец. Малко преди да бъде свален в конвента, казва:"Струва ми се, че ние сме тласкани от някаква СКРИТА РЪКА, въпреки нашето желание. Всеки ден Комитетът за национално спасение прави точно това, което предишният ден е решил да не прави". Жорж Дантон е от селището Арси сюр Об,североизточна Франция, син на прокурор за кратко министър на правосъдието си, изключителен оратор (съден и гилотиниран по скалъпен от Робеспиер и Сен-Жуст процес през април 1794 г.). По-малко кръвожаден от Мара, но и много корумпиран Дантон е най-користният от всички останали. Готов е почти във всеки момент да вземе подкуп от когото и да е. Човек на удоволствията и разгулния живот. Парите никога не му стигат и постоянно живее със заеми.Преди да бъде гилотиниран, се обръща към палача и му казва: "Покажи главата ми на народа, заслужава си да се види". Жан-Пол Мара, учен и естественик от швейцарски произход. Живее и работи години в Шотландия и Англия. След 1789 г. става главен пропагандист на революцията чрез неговия вестник "Приятел на народа" където надъхва санкюлотите (бедното население) да коли аристократи и всякакви противници на революционната вълна. Повечето от неговите памфлети се стремят да подбудят масите към буйства и насилия. Така например в памфлета си "C’en est fait de nous" (юли 1790 г.) той пише: "Пет до шестстотин отрязани глави ще осигурят вашата почивка, свобода и щастие."Самият той е заклан през 1793 г. във ваната си от Шарлот Корде, симпатизантка на по-умерените жиорондинци, която го е държала отговорен за септемврийските кланета през 1792 г.