Спомени

В блокадния Ленинград

Дмитрий Лихачов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Паритет
Град на издаване:: София
Година:: 2022 г.
Език:: Български
Страници:: 256
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма

"Слуховете се предаваха навсякъде: в бюфета, на улицата, бяха за войната, но не им вярваха - прекалено бяха мрачни. После слуховете се оправдаха... Впрочем ядяхме не само кюспе. Ядяхме дърводелско лепило. Варяхме го, добавяхме ароматни подправки и правехме желе. Докато варяхме лепилото, миризмата беше ужасяваща. Калистови вече ядаха кучета, осоляваха месото им за по-нататък. Колеше ги не самият Дмитрий Павлович - правеха го във Физиологическия институт. Между другото, по това време, когато Д. П. идва у дома, в града не бяха останали нито кучета, нито котки, нито гълъби, нито врабчета. На улица Лахтинска имаше много гълъби. Виждахме как ги ловят. Павловските кучета във Физиологическия институт също бяха изядени всичките. Снабдяваше се с тяхно месо и Дмитрий Павлович. Помня как го срещнах - той носеше малко куче от Физиологическия институт. Вървеше бързо: кучешкото месо, казваха, било много богато на белтъци... От търкалящите се по улиците трупове отрязваха меките части. Започна канибалство! Първо събличаха труповете, после ги остъргваха до кости, месо по тях почти нямаше, обрязаните и голи скелети бяха страшни. Това канибалство не бива да се осъжда прибързано. В повечето случаи не беше съзнателно. Този, който обрязваше трупа, рядко ядеше това месо сам. Той или продаваше месото, мамейки купувача, или хранеше с него своите близки, за да им запази живота. Да се намерят протеини нямаше откъде. Когато детето ти умита и знаеп, че може да го спасиш само с месо - ще отрежеш и от труп... Но имаше и такива мерзавци, които убиваха хора, за да вземат месото им за продажба... Така изядоха една от служителките на издателството на АН на СССР - Вавилова. Тя отишла за месо и не се върнала."

Ключови думи: Спомени, в блокадния Ленинград, Лихачов