Нерви

Кирил Топалов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Образование и наука
Град на издаване:: София
Година:: 1994 г.
Език:: Български
Страници:: 159
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Дебелина (мм):: 8
ISBN:: 9544010068

Кирил Любомиров Топалов е български писател, драматург, литературен историк, преводач, дипломат. Роден е на 21 май 1943 година в София. Топалов е македонски българин, потомък на бежанци от Дебър. През 1961 г. завършва гимназия в София. От 1961 до 1964 г. отбива редовната си военна служба във военноморския флот във Варна. През 1968 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет. През 1969 - 1970 е специалист-филолог в Института по български език при БАН. От 1970 до 1974 г. е редовен аспирант по българска възрожденска литература, с научен ръководител акад. Петър Динеков. От 1974 до 1982 г. е негов асистент в Софийския университет. През 1976 г. защитава докторат на тема "Проблеми на поетиката на възрожденската поезия". През 1982 г. се хабилитира - доцент. През 1977 - 1989 г. работи по съвместителство и като редактор в издателство "Български писател". През 1977 г. е на едномесечна специализация във Варшавския университет, през 1978 - 1979 г. специализира новогръцка филология в Атинския университет, а през 1981 г. специализира в Солунския университет. Член е на Международния ПЕН, на Съюза на българските писатели, по-късно - на Сдружението на български писатели, както и на СБЖ. През 1989 - 1994 г. е заместник-председател на Съюза на филолозите-българисти. Член е на световната елинистична академия "Аркадия", на международната научна академия "Космас Етолос" и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998). През 1992 - 1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция. През 1997 - 1998 г. е директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Автор е на многобройни научни изследвания - статии, студии и книги върху историята на българската литература, на известни романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др. Първият роман на Кирил Топалов - Бягай... Обичам те излиза през 1976 г. и с актуалната си и интригуваща проблематика - първа любов, изпитания на приятелството пред примамките на успеха, мечтите и разочарованията на младостта, както и с динамичния и експресивен аз-повествователен стил - бързо налага името на писателя сред най-добрите млади тогава автори, оценен е високо от литературни критици, като Луко Захариев, Светлозар Жеков, Людмила Филипова и др. За голямата популярност на романа допринасят също многото му следващи преиздания от различни издателства и неговото филмиране по сценарий на автора. Филмирани са и два от следващите романи на Кирил Топалов - "Бъди благословена" (първо изд. 1979) и "Не се сърди, Човече" (първо изд. 1982), с които той за първи път поставя пред обществото важен и умишлено премълчаван дотогава проблем - за драмата на самотните майки и на изоставените от тях деца. Авторитетната литературна и кинокритика в лицето на Атанас Свиленов, проф. Боян Ничев[8], проф. Александър Грозев и др. нарежда Топалов сред най-успешните белетристи и сценаристи, а двата романа дълго не слизат от предните места на месечните класации на вестниците за най-четени български книги претърпяват много и високотиражни преиздания. Предизвиканата от тези романи и филми широка обществена дискусия донася на автора популярност и международни отличия, но и довежда до бързото спиране от цензурата на втория филм, който показва, че трагедията на изоставените деца и липсата на достатъчна грижа на обществото и държавата към тях може да ги доведат и до самоубийство. Следващите романи на Кирил Топалов От тук до хоризонта, Стайна температура, Разминаване, Нерви, Маймунска история и др. очертават зрялата физиономичност на автора и дават повод на някои от най-активните критици, като проф. Иван Попиванов, Светлозар Жеков, Мариана Тодорова, Николай Петев, Вихрен Чернокожев и др. да обгледат по-цялостно присъствието му в полето на съвременната литература, подчертавайки модерността на белетристичния му стил (синтетичен, динамично-психологически, и афористичен), дълбочината и драматичността на нравствените дилеми, които поставя, гражданската непримиримост, смелост и провокативност на позициите му, връзката на някои страни на творчеството му с най-добрите традиции на класическата българска литература. С някои свои романи, чиито сюжети са почерпени от българското Възраждане (Светогорският бунтар, Венценосецът, Петко Славейков), Кирил Топалов се нарежда и сред предпочитаните от читателите автори на историческа проза.

Ключови думи: Нерви, Кирил Топалов