Пакостници

Андрей Протич

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леко захабени корици, отчислена от библиотека, следи от намокряне върху кориците откъм гръбчето, гръбчето е скъсано в долния край.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Хемусъ
Град на издаване:: София
Година:: 1927 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 106
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Малка библиотека № 3
Категория:: Детско-юношеска литература

Андрей Димитров Протич, български писател и изкуствовед, е роден на 08.11.1875 г. в град Велес. Завършва гимназия в София (1895), учи философия в Хайделберг и Лайпциг (1895 - 1896), Общия отдел на Политехниката в Дрезден (1896-1897). Завършва немска филология с история на изкуството и философия в Лайпциг (1901). Владее руски, немски, английски, френски и италиански език. През 1902 г. е командирован в Народната библиотека в София. Един от основателите на дружество "Съвременно изкуство" (1903). Член на Съюза на югославските художници (1904). Гимназиален учител в София (1902 - 1907, 1912-1915), началник на културното отделение на Министерството на народната просвета (1908 - 1912). Участва като доброволец в Балканската война и в Първата световна война като военен кореспондент. Редактор на вестник "Военни известия" (1919). Действителен член на Българския археологически институт (1920). Директор на Народния археологически музей в София (1920 - 1928). Член- кореспондент на Румънската АН (1930). Член на БАН (1946). Започва творческата си дейност като белетрист. От 1898 г. сътрудничи на сп. "Мисъл", по-късно - на сп. "Ново общество", "Съвременна мисъл", "Съвременно изкуство", "Пролом", "Отечество", на в. "Пряпорец", "Камбана", "Литературен глас", "Развигор", "Гражданин". Изявява се като археолог, литературен, театрален и музикален критик, историк на българското изкуство, публицист. Съчинения: "Ева. Скици и впечатления" (1907), "Изкуство, театър и литература. Студии и критика 1902/1907″ (1907), "The Fine Arts of Bulgaria. London" (1907), "Архитектоническата форма на софийската църква "Св. София" (1912), "Пакостници" (разкази, 1914, 1927), "Русалка" (роман, 1914), "Девственият Йосиф. Роман на един младеж" (1918), "Арбанашки къщи" (1922), "Новото българско изкуство" (1922), "Същност и развитие на българската църковна архитектура" (1924), "Еленските чорбаджии и техните къщи" (1925), "Югозападната школа в българската стенопис XIII-XIV в." (1925), "Къщата на копривщенци" (1927), "Сасанидската художествена традиция у прабългарите" (1927, на френски език - 1930), "Изкуството в София" (1928), "Денационализация и възраждане на народното изкуство от 1393-1878 г." (1930), "Петдесет години българско изкуство" (в 2 тома, 1933 - 1934), "Бунт у Хисарови. Комедия на живота" (1940), "Capricio di Capri" (роман, 1942, на френски език - 1938), "И. В. Мърквичка. Живот и творчество" (1955, и на английски език). Умира на 3 ноември 1959 г. в София.

Ключови думи: Пакостници, Андрей Протич