Мъдриятъ спаситель

Пиеса за деца и юноши въ единъ прологъ и четири действия

Никола Никитов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Към отлично. Единствената забележка е писаници с молив по външната страна на задната корица.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Хемусъ
Град на издаване:: София
Година:: 1943 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 56
Корици:: Меки
Категория:: Драматургия

Мѫдриятъ спаситель * Никола Савов Никитов (4.02. 1898 - 6.11.1958), български писател, е роден в град Севлиево. Завършва Педагогическото училище в родния си град и учителства известно време в село Търхово, Севлиевско. Учи филология и литература в Софийския университет след Първата световна война. Работи в Учителския съюз, в застрахователно дружество "Феникс", а след 9.09.1944 г. - в Държавен застрахователен институт, редактор е в издателство "Медицина и физкултура". Публикува за пръв път в сп. "Съвременна мисъл" (1919). Сътрудничи на литературни, хумористични и детски издания: сп. "Съвременна мисъл", "Учителска мисъл", "Хора", "Първи цветя", "Синчец", "Нов свят", "Светулка", в. "Народ", "Епоха", "Социалистическа мисъл", "Сладкодумче", "Трудовак". Съредактор на вестник "Поточе" (1927-1934, заедно с Трайко Симеонов и Ценко Цветанов) и сп. "Живо слово" (1936-1938). Редактира през 1921 г. заедно с Димитър Чаков сп. "Хора". От 1935 г. редактира заедно с Теодосий Анастасов библиотеките "Велики българи" (1935-1945), "Български царе" (1937-1945) и "Художествено историческо четиво" (1940) - издания на "Ново училище". Един от основателите и дейните членове на Дружеството на детските писатели (1928). Член на СБП. Пише стихове, разкази, пиеси и исторически повести, предимно за деца. Книги: "Другари. Разкази за деца" (1927), "Сърце. Лирична проза" (1927), "Българската писменост. Начало и развой" (1929), "Апостоли на българското възраждане. От Паисий до Освобождението. Антология за деца и юноши" (1939), "Баща на учителите. Неофит Рилски" (1935; 1940), "Възкръсналият българин. В. Е. Априлов" (1935; 1939), "За късче хляб" (разкази за деца, 1935), "Калугер-бунтовник: Неофит Хилендарски - Бозвели" (1935; 1940), "Късмет" (пиеса за детски театър, 1935), "Мъченик за род и вяра: Епископ Софроний" (1935; 1939; 1942); "Първият буквар. П. Берон" (1935; 1939); "Светите братя" (1935; 1937); "Свети Климент Охридски" (1935; 1940; 1942); "Хвъркатият конник. Г. Бенковски" (1935; 1938, 1942); "Баба Тонка" (1936; 1942), "Григор С. Пърличев" (1936); "Добри Чинтулов" (1936); "Иван Вазов" (1936, 1941); "Козетка" (пиеска за деца, 1936); "Райна Княгиня" (1936; 1942), "Захарий Стоянов" (1937; 1943), "Княз Борис - Михаил" (1937; 1941); "Тодор Каблешков" (1937; 1942); "Хан Исперих" (1937, 1941), "Хан Крум" (1937; 1942); "Хан Кубрат" (1937; 1941); "Хан Омортаг" (1937; 1942); "Хан Тервел" (1937; 1942); "Райко Жинзифов" (1938); "Апостоли на българската свобода" (1939; 1943); "Бегълци" (пиеса, 1939; 1943), "Александър Македонски" (1940); "Арийци. Перси" (1940), "Гърци" (1940); "Немирници. Весели разкази и приказки" (1940; 1941); "Страната на фараоните" (1940); "Умници. Весели разкази и приказки" (1940); "Финикиецът Дандол" (1940); "В мълчанието на часовете" (стихотворения, 1941); "Гоце Делчев" (1941); "Любимото цигуларче" (1941); "Наградени сърца" (разкази за деца, 1941); "Трайко Китанчев" (1942); "Трима рибари - трима славни рибари" (1941); "Освободените светци" (1942), "Петко Р. Славейков" (1942); "Умникът и глупакът" (1942); "Аз съм българче" (пиеса за деца и юноши в 5 д., 1942), "Мъдрият спасител" (пиеса за деца и юноши, 1943), "Победители" (исторически разказ, 1944); "Медената питка" (разкази и приказки за деца, 1945), "Чук-почук" (разкази и приказки за деца, 1945), "Спящата хубавица" (приказка по В. А. Жуковски, 1947), "Баба Марта внучка жени" (Сценка за деца, 1948), "Баба Тонка Обретенова" (биографична повест, 1957), "Кирил и Методий" (животописна повест, 1957), "За кравай у баба" (приказка в стихове, 1958), "Стани, стани, юнак балкански" (Популярен исторически очерк за деца и юноши, 1960). Съставя заедно с Иван Знахар антологията "От 20-та насам. 1920-1930″ (1931). Умира в София. В по-ново време са преиздадени "Княз Борис І. Разказ за деца" (1993), "Иван Вазов. Разказ за живота му" (1995).