Избрани диалози

Луций Аней Сенека

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Разлепено книжно тяло откъм гърба.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Наука и изкуство
Град на издаване:: София
Година:: 1987 г.
Език:: Български
Страници:: 373
Корици:: Твърди
Категория:: Философия, естетика и етика

"Целият този външен блясък около нас, Марция - деца, високо положение, богатства, широки покои и предверия, натъпкани с тълпи недопуснати клиенти, знатно име, красива или благородна съпруга, и прочее блага зависят от несигурната капризна съдба, те са чужд взет назаем реквизит; ни едно от тях не е наша собственост - просто сцената е оборудвана с предмети, донесени отвън, които ще се върнат при господарите си: едни от тях ще ни бъдат взети още на първия ден, други на втория, малко от тях ще останат до края на представлението.Затова да не се надуваме с тях, като че сме сред своя покъщина - назаем сме ги взели. В наши ръце е само е само временното им ползване. За нищо не гарантира днешната нощ - позволих си много голяма отсрочка: за нищо не гарантира настоящият час. Трябва да бързаме, зад нас напира врагът. Скоро ще се разбягат хората около нас, внезапен вик ще пръсне другарите ни. Плячка на времето става всеки и всичко.Нещастници, не разбирате ли, че животът протича сред бягство!... Какво е човекът? Крехък съд, който може да се счупи при най слабо разклащане и най-слаб удар; за да го пръснеш на вси страни не е необходим буреносен вятър: както и да го блъснеш правиш го на парчета. Какво е човекът? Слабо, крехко тяло, голо, лишено от естествени средства за защита, нуждаещо се от външна закрила, изложено на ударите на слепия случай, храна за всяко животно, плячка за всеки звяр, дори когато е калил мишците си, тяло, сглобено от слаби и нетрайни материали, лъскаво само отвън, неспособно да издържи студ, пек, труд, от друга страна, готово да се разкапе от застоялост и мързел, застрашено от собствената си храна - ако му е малко, умира, ако му е много, повръща, същество, изискващо напрегната и неспокойна грижа, с дишане несигурно и повърхностно, което може да секне от внезапен страх или при някой неочакван неприятен за слуха звук; същество безполезно, изтъкано от недостатъци, вечен обект на собствените си тревоги. Какво чудно че човек умира, след като за това е достатъчно и едно хлъцване. Със смърт го заплашват и миризмите, и вкусовете, и умората, и недоспиването, и течностите и храната - и изобщо всичко онова, без което той не може да живее. Където и да попадне осъзнава своята немощ: не понася никакъв всякакъв климат, при смяна на водата, при подухване на ветрец с който не е свикнал, при най-дребен повод и при най-леко сътресение се разболява, създание трошливо, слаботелесно, започнало живота си с плач; и в същото време какви катастрофи предизвиква тази достойна за презрение твар!

Ключови думи: Избрани диалози, Сенека