Белетристи

А. Страшимировъ, Елинъ Пелинъ, Йорданъ Йовковъ

Д. Б. Митов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Естествени следи на времето. Добре запазена.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Вазова задруга
Град на издаване:: София
Година:: 1939 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 143
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Съвременна библиотека
Категория:: Литературни изследвания
Дебелина (мм):: 10

тираж 2500 * Началото на българската белетристика трѣбва да се дири въ ония наивни хроники отъ X и XI вѣкове, почти всички преводи и преразказвания по византийски образецъ и съ слаби западни влияния. Така наречената апокрифна книжнина, слаби остатъци отъ която има запазени, е отражение на мрачното срѣдновековие у насъ, останало като свѣтла диря въ историята на човѣшката култура, благодарение на великитѣ идеи на богомилското учение. Това сѫ първитѣ опити на българския книжовникъ да разказва, да търси нѣкаква фабула въ известна връзка съ свещеното писание. Тепърва чрезъ проучване на богомилското влияние на Западъ ще може да се установят границитѣ на чисто българския елементъ въ голѣмитѣ движения въ Европа, каквито сѫ реформацията и френската революция отъ 1789 година. ** За автора: Димитър Борисов Митов (Казанлък, 8.03.1898 - София, 30.06.1962) е роден в семейство на културен и просветен деец - баща му Борис Митов е автор на учебници и ръководства по биология и естествена история. Завършва гимназия в София (1918), и славянска филология в Софийския университет (1923). Специализира в Париж история на френската и западноевропейската литература и театър (1925). Сътрудник в Дирекция по печата при Министерството на външните работи (1920-1921). Библиотекар във Френския институт в София (1922-1929), същевременно преподава френска и западноевропейска литература в същия институт (1926-1941). През 1944 започва да преподава и история на театъра в Държавната театрална школа. Тук става професор по история на западноевропейска литература и ректор на Държавно висше театрално училище (1948-1951), от 1954 - ВИТИЗ "Кр. Сарафов", в който също е ректор (1954-1961). Членува в Комитета за защита на евреите, в управата на Българо-румънското дружество. Той председателства и секцията за изкуство при Българо-съветското дружество, а през 1946 е избран за член на Постоянното присъствие в Съюза на българо-съветските дружества. Член на комисията за писателски награди (1945-1946), на СБП. Митов дебютира в сп. "Съвременна мисъл" (1919) с рецензията "Към реализъм (Депутатът Стоянов, повест от Д. Шишманов)". Сътрудничи със статии, рецензии, бележки по литературни, културни, обществени проблеми и по проблемите на изобразителното изкуство в сп. "Съвременна мисъл", "Българска мисъл", "Българска реч", "Пролом". Сътрудник на в. "Развигор" от самото му начало, като през 1924 е и негов уредник и редактор. Проявява активна редакторска дейност както в литературната периодика, така и на отделни издания и сборници. Основава и редактира седмичника "Литературен глас" (1928-1944), редактор и на в. "Литературни новини" (1927-1928), на изданията от библиотека "Бисери" на изд. "Ив. Г. Игнатов и с-ве" и "Вечни спътници" на изд. "Хемус" (1927-1931), популяризиращи постиженията на класическата и съвременната световна литература. Редактира сборниците "Изкуство и живот" (1930), "Алманах Литературен глас" (1931), "Духът на новия свят" (1932), "В памет на Ал. Дзивгов" (1937), "Сто години български театър" (1956), както и събрани съчинения на А. Страшимиров (1929), Л. Стоянов (1948). От 1945 е редактор на сп. "Българо-съветска дружба". Митов е представител на реалистичните традиции в нашата литература. Макар да притежава силен естетически усет и вкус, той конципира възгледите си съобразно социалната значимост на изкуството. Противник на естетизма на "Златорог", в своята литературно-критична дейност Митов обуславя социалната роля на творбата с нейната психологическа мотивираност. Това му позволява да възсъздава задълбочени и балансирани портрети на художествени творци, обвързани с творчеството им, но и прецизно да анализира и оценява отделните произведения. Пространните творчески интереси на Митов обуславят, от една страна, високата култура и богатата му осведоменост, а от друга, обхвата на актуализираната тема и способността му да навлиза в отделните детайли върху изпълнението на художествените замисли в различните изкуства - в текста, в постановката и в реализирането на творбите в изобразителното изкуство. Познанията върху европейската литературна история му позволяват да търси връзки между европейските литературни школи и българските художествени творци. Еднакво значими и оригинални са студиите на Митов както за български (П. П. Славейков, А. Страшимиров, Й. Йовков и др.), така и за европейски, главно френски (В. Юго, Р. Ролан и др.), писатели. Още с дебютната си книга "Знамена", съдържаща студии върху френската литература през ХІХ и ХХ в., Митов получава наградата "Академически палми" на френското министерство на просветата, присъждана иначе на френски интелектуалци (1933). Като френски възпитаник Митов не само пише книги със студии върху френските и европейски литератури ("Световни лица", 5-томната "История на западноевропейската литература"), а превежда и редица класически и модерни автори - Ал. Дюма (баща и син), Ем. Зола, А. дьо Мюсе, М. Метерлинк, А. Рембо, А. Мороа, И. Немировска и др.

Ключови думи: Антон Страшмиров, Йордан Йовков, Елин Пелин