Ръченица

Пиеса въ три действия

Кирил Христов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: На места има следи от някакъв книгояд (на последната снимка), които не засягат текста, иначе е много добре запазена за годините си.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Воененъ журналъ
Град на издаване:: София
Година:: 1917 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 122
Корици:: Твърди
Категория:: Първи издания
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 205

Кирил Генчев Христов е български поет, белетрист, драматург и преводач. Роден е на 23 юни 1875 г. в Стара Загора, учи в родния си град, в Самоков, Търново и София. През 1895 е изпратен със стипендия от Военното министерство в Морското училище в Триест, където се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети - Данте Алигиери, Джакомо Леопарди, Джозуе Кардучи, Л. Стекети, Габриеле Д'Анунцио. След едногодишен престой се завръща в България. През 1897–1898 живее в Неапол и Лайпциг. Става учител по български език и литература в Пражкия университет. Учителства в Шумен през 1900 г., а през 1901 е преместен в София и командирован в библиотеката на Висшето училище (днешния Софийски университет). Заедно с Антон Страшимиров редактира списание „Наш живот“. През 1904 г. се обявява в защита на Стоян Михайловски, осъден условно заради поредица от статии срещу Фердинанд I. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. „Военни известия“. Прекрасен и образен лирик, поетът е имал сложни отношения с Александър Балабанов, Елин Пелин, Дора Габе, Антон Страшимиров, д-р Кръстев, К. Величков,Александър Кипров, Яворов, П. П. Славейков и много други български литератори. Още като съвсем млад поет Кирил Христов имал изключително високо самочувствие. На 30 години изисква персонална писателска пенсия от Народното събрание, като за пример посочва норвежкия парламент, който дал народна пенсия на 31-годишния Ибсен. През 1922 напуска България и се установява в Лайпциг като ръководител на семинара по български език и литература. През 1930 г. в Прага Кирил Христов организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет. В България се завръща през 1938 г. На 27 юни 1943 г. пропада изборът му за академик. Умира на 7 ноември 1944 г. от рак на белия дроб. Кирил Христов е един от най-цензурираните писатели от българските издания. Това, което се възприема като скандално и невъзможно за съчиненията на Вазов, Яворов, Величков, Петко Тодоров и Пенчо Славейков, при Кирил Христов е норма. По тази причина и досега няма пълно издание на произведенията му.