Хайдути

Константин Н. Петканов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Малка забележка към гръбчето. Много добре запазен и подвързан екземпляр.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Хр. Г. Дановъ
Град на издаване:: София
Година:: 1945 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 232
Корици:: Твърди
Категория:: Исторически романи

Константин Николов Петканов (с. Каваклия, Лозенградско, 12.12.1891 - София, 12.02.1952). Семейството му участва в църковно-националната борба и Илинденско-Преображенското въстание (1903), а по време на Балканската война (1912-1913) се преселва в България. Петканов завършва Одринската българска мъжка гимназия "Д-р П. Берон" (1907). Следва славянска филология в Софийския университет (1912-1915). През 1913 прекъсва следването си и постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Завършва школата за запасни подпоручици в Скопие. Участва в Първата световна война (1914-1918). През 1910-1912 е учител в Малко Търново, с. Инедже, Лозенградско, и Бунархисар, а през 1919-1920 - в Созопол. От 1920 живее в Бургас, където е председател на музикалното дружество "Родни звуци", преподавател по цигулка в новосъздаденото Народно музикално училище и библиотекар в Общинската библиотека (1921-1930). Редактира в. "Странджа" (1920-1921). През 1930 се установява в София. През 1932 се жени за писателката Магда Драгова (М. Петканова). Библиотекар в Българо-югославското дружество (1933-1934), директор на културата в Министерството на информацията и изкуствата (1944-1947). Редактор на сп. "Тракиец" (1930 - 35) и в. "Балкански преглед" (от 1946). Член и секретар на Върховния тракийски комитет. Участва в редактирането на неговия печатен орган - в. "Тракия" (1922-1935). Академик (1945) и един от създателите на Института за литература при БАН (1948). За пръв път печата през 1920 във в. "Странджа" (Бургас). Сътрудничи още на списанията "Изкуство и критика" (на което е и съосновател), "Листопад", "Златорог", "Философски преглед", на вестниците "Завет", "Тракия", "Литературен глас", "Съвременник", "Вестник на жената" и др. Значително влияние върху развитието му като писател оказва дългогодишното му приятелство с художника Ил. Бешков и литературния критик Г. Цанев. Константин Петканов е автор на огромно по обем и обхват творчество - романи, повести, разкази, драми, произведения за деца, есета, политически и народопсихологически текстове, мемоари, рецензии. Най-значимият продължител на битоописателната линия в българската проза след Първата световна война. Петканов е певец на Тракия. Пресъздава живота и борбите за свобода на българите от Източна Тракия. Идеализира патриархалния бит, селския труд и историческите старини. На тази основа се гради култът му към родното, който понякога го води до изконно български религиозни представи и настроения, отчетливо присъстващи в творчеството му. Предпочита спокойния, плавен повествователен тон, подробното описание на пейзажа и обстановката. Пише цяла поредица от исторически разкази за големи личности и събития от различни периоди на българското минало, които излизат като самостоятелни книжки в библиотека "Древна България". Автор е и на забележителен цикъл градски разкази, посветени на страданието и самотата на бежанците. Въпреки че кратките му белетристични творби се посрещат с голям интерес, Петканов предпочита по-мащабната епическа форма на романа, където са и най-значимите му творчески постижения. Романите му създават широко платно на българския живот. С трилогията си "Жътва" ("Старото време", "Хайдути" и "Вятър ечи") и с последвалите "Морава звезда кървава", "Кирпичената къща" и "Ангелина" създава внушителна хроника на българското село от времето на османското владичество до периода след войните. Най-зрялото му произведение е битово-психологическият роман "Морава звезда кървава", изследващ катастрофалните поражения, които Първата световна война нанася на българското село и селянин, като нарушава изконната връзка на селянина със земята, което води до неговия материален и морален упадък. Със своите силни антивоенни послания романът предизвиква шумна дискусия в българското общество в средата на 30-те години. В спомените си, издадени под заглавието "Детски години", Петканов топло и с носталгия разказва за родния си дом и за сърдечната атмосфера, в която е израснал. Публикува и есета (сред които "Българинът, драмата и театърът", "Бунтарски настроения у българина", "Характерни черти на българина", "Селският дом", "Селската душа", "Славянското сърце", "Смъртта в представите на българина" и др.), които го утвърждават като наблюдателен и проникновен народопсихолог. А политическите му текстове свидетелстват за неговия последователен стремеж към демокрация дори и след установяването на тоталитарния режим в България след 1944. Разказът на Петканов "Нестинарка" (1938) вдъхновява композитора М. Големинов да създаде едноименната танцова драма. Негови произведения са преведени на нем., унг., чеш. и др. езици.