Непрокопсаниците

Димитри Ферхюлст

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Жанет 45
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 2022 г.
Език:: Български
Страници:: 204
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 224
ISBN:: 9786191867936

"...Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за да заплюе с кръв тоалетната, и така не доживя да види сватбата на обожаваната си щерка. След погребението на баща си, нашия Върховен пияч, леля Рози се отдаде на мъж без история и се засели с него в далечната столица, за дълбока покруса на тукашните младоци, на които явно беше писано да направят нещастни други, по-грозни жени. За кой ли път всичко красиво или си тръгваше от селото ни, или се строшаваше на парчета. Леля Рози явно не държеше особено да я свързват с Рейтвердегем; бягството от селото с мъж, на когото не знаехме нито името, нито докъде се простират пияческите умения, вероятно я караше да се чувства като човек, изтръгнал се от лапите на смъртта. По време на редките? посещения умолявахме мъжа? да не паркира лъскавата си кола пред нашата врата. Бедни бяхме, никога не бяхме били други, но носехме бедността си с гордо вдигнато чело. Тълкувахме спряното пред вратата луксозно возило като лична обида и ни досрамяваше при мисълта как в селото ще решат, че има и прокопсали Ферхюлстовци..."