Тревоги

Ангел Балевски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Незначителни забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Век 22
Град на издаване:: София
Година:: Без година
Език:: Български
Страници:: 104
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 195
Дебелина (мм):: 7

В живота на големите изобретатели често има една необяснима несправедливост - природата ги е дарила с много таланти, а те трябва да изберат само един отговор на оня екзистенциален въпрос: "Какъв да стана? ". От това неписано правило не прави изключение и Ангел Балевски. Роден е в Троян, но в емигрирал в България стар охридски род, бъдещият академик наследява много таланти. Баща му Тончо починал, когато Ангел е едва на 4 години, бил занаятчия, но и цигулар, социалистите дори го поканили да води техния струнен оркестър през 1909 г. Братовчед на баща му е борецът за свободата на Македония Васил Балевски, който се бие в най-голямото сражение на ВМРО при връх Ножот през 1907 г. Васил е и социалдемократ, участва във войните в началото на миналия век и е награден с 5 ордена "За храброст". Тази родова връзка вероятно обяснява защо Ангел Балевски се хвърля и в политиката - нещо, за което през последните 20 години е упрекван и заклеймяван като комунист, но такива са превратностите на времето, а и на мисленето ни. Един ден Ангел намерил цигулката на баща си и започнал да свири. Неговият учител от онова време Тончо Цоневски доста по-късно ще каже: "Струва ми се, че ако той бе продължил с цигулката, рано или късно пак щеше да обиколи света, само че не като председател на Българската академия на науките, а като голям цигулар. Не знам защо предпочете науката пред музиката". Самият учен пък ще отговори така: "Следвал съм инженерство, като съм чувствал поезията на техниката, красотата на техниката, целия възторг на техниката...". Ангел Балевски през целия си живот се определя само и единствено като "инженер". Дори и в годините, когато получава световна слава, той продължава да се представя така при запознанства със светила на науката. Често дори допълва: "И ако би имало прераждане, пак бих станал машинен инженер". На света той става известен с разработките си в металургията и металознанието. Пътят към тях започва от Троян. Семейството живеело на занаятчийската улица в града и като тръгнел по нея, малкият Ангел не обръщал никакво внимание на другите работилници, а се спирал пред железарската. Било му интересно как металът почервенява, после се стапя и се огъва като глина. Това детско любопитство той ще запази щял живот и дори, вече като академик, ще изповядва: "Аз приличам на малко дете, което е намерило няколко лъскави хубави камъчета на брега на океана, ама какво има вътре в океана - не знам, така и ние много малко сме узнали за нашата планета. Туй, което природата е творила милиарди години, не може човек в един период от няколко хиляди години да го разгадае. Особено живата материя, тайната на живата материя и тайната на човека". След като взема диплома през 1929 г. от софийската Трета мъжка гимназия, отива в Бърно и завършва машинно инженерство. Връща се през 1934 г. у нас и със свидетелство от една от най-реномираните европейски политехники започва работа като... неплатен стажант в работилница. После минава през няколко чугунолеярни фабрики, но интересите му са насочени предимно към цветните метали. Сред първите му разработки са машини за горещото им пресоване и технологии за топене на стомана в електродъгови пещи. Конструира инструменти и устройства за производство на метални изделия чрез студена пластична деформация. Първата му оригинална разработка е нискотемпературен метод и инсталация за добиване на чугун в барабанна въртяща се пещ, загрявана с въглищен прах. Методът се състои в следното - при температура около 105 градуса се отделя водата от рудата, към 400 градуса - хидратната влага, свързана в съединения на шлаката и кокса, и от 400 до 900 градуса се разпадат карбонатите, като се отделят въглероден двуокис и съответният окис. От всичките тези технически термини става ясно, че като краен резултат се получава чист и с високо качество чугун. Сред изобретенията му е и машина за горещо пресоване на цветни метали.През 1942 г. в София, най-късно от развитите европейски страни, е открита Държавната политехника. Ангел Балевски започва работа в нея и през 1945 г. става професор, едва 35-годишен. Той е създателят на катедрата по механична технология и фабрична организация, както се нарича в началото, а днес "Металознание и технология на металите". Ръководи я повече от 40 години. Нека се подкрепим и със статистика - за 33 години преподавателска дейност той е обучил над 10 хил. студенти. Академик е от 1967 г., а председател на Българската академия на науките от 1968 до 1988 г. С подобно постижение в 143-годишната й история могат да се похвалят само професорът в Харковския университет Марин Дринов и Иван Евстратиев Гешов, който е бил и министър-председател през 1911 г. Сред другите таланти на академика е и сатиричното, образно и витиевато дар слово. Негови бивши студенти си спомнят, че изпъстрял сложната материя на металите с лични преживявания и собствена житейска мъдрост, афоризми, метафори, анекдоти, че и с цитати от поети, писатели и философи. Любопитно е, че на неговите лекции във ВМЕИ са идвали, при това без никой да ги кара, студенти от СУ "Св. Климент Охридски" и дори от Консерваторията. А умението му да разказва вицове уважаваше дори и Тодор Живков, който, да си го признаем, бил веселяк и често завършвал съвещанията с думите: "А сега, за да се развеселим, Ангел Балевски ще ви разкаже някой виц за мене. Той ги колекционира". Истина е обаче, че Ангел Балевски бе член на прословутата му ловна дружинка и дори на 9 ноември 1989 г. бе последният човек, с когото Тодор Живков говори, преди да подаде оставка. А колкото до прословутото чувство за хумор на академика - веднъж получил награда "втора степен". Негови приятели се поинтересували за научна дейност ли я е спечелил или за разказване на вицове. Той отговорил: "За научна дейност... Ако беше за анекдоти, щеше да е първа степен". Литературната страст на Ангел Балевски се оказа трайна и към края на живота си той написа и четири книги с философски разсъждения, анекдоти и афоризми: "Наука, човек, общество", "Тревоги", "Българиада" и "Настроения" - малко преди смъртта му през 1997 година. Ето един стих на равносметка от поета Ангел Балевски: "Живях живот напрегнат, неспокоен И силите си залудо пилях. Сега стоя озадачен, разстроен, Защото малко истини разбрах." Съвсем пророчески актуално звучи сатиричният му стих за политическите напъни: "Не може да завърже гащи, а към властта със нокти дращи. Не може даже да е грешник с този мозък - гладък като лешник! " Известен с много таланти, световно признание Ангел Балевски получава с изобретението си "Метод за леене с противоналягане", който разработва през 1961 г. със своя ученик Иван Димов. Затова той носи имената на двамата. Същността му е, че леярската форма, която е разглобяема, предварително се запълва с газ под налягане, който създава т.нар. противоналягане. Разтопеният метал се въвежда в нея под действието на друго налягане, продукт на газ, бутало, от гравитационни или електродинамични сили. То обаче трябва да е по-голямо от противоналягането. Чрез подходящо съчетаване на големината на противоналягането, свойствата на използвания за това газ, термичното състояние на стопилката и на леярската форма се създава възможност да се окаже желаното комплексно въздействие и да се получи отливка с нови качества. Това обаче дава възможност за нови и доста качествени форми, без никакви шупли и при това идеално гладки. Използва се навсякъде в машиностроенето, а най-популярната и най-елементарната му форма днес ев алуминиевите джанти на автомобилите. В продължение на няколко години академик Балевски в съавторство с проф. Иван Димов създава още 15 изобретения, които изграждат основите на едно ново и както показа практиката - изключително перспективно направление в машиностроенето. Изобретенията им позволяват да се получава винаги бездефектна отливка, от нея да не се отделят газове, да се леят сплави между трудно топими и лесно изпаряеми метали. Леенето с противоналягане обаче остава най-висок връх в нашата научно-техническа мисъл. То е защитено с над 100 патентни документа за изобретения в България и в чужбина. Японците и шведите започват да използват българския метод през 1965 г. Дотогава технологията и машините за нея са продадени в САЩ, Франция, Германия, Египет, Венецуела и др. В началото на 80-те години методите на Ангел Балевски получиха световно признание като едно от най-значимите инженерни постижения на века. Тогава Институтът по металознание, в който работят Балевски и Иван Димов, получава от фондация "Кьорбер" в Хамбург (Германия) най-авторитетната европейска наградата за научно-технически принос, равностойна на Нобелова награда за инженерно-техническа дейност. Паричната й равностойност е 800 хил. западногермански марки, голяма част от които е персонална за Ангел Балевски и Иван Димов. Те обаче я даряват за развитие на българското машиностроене. Колко ли души ще го направят днес? Григор НИКОЛОВ