Чужди

Иван Кирилов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Дребни следи от времето.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Лесичковъ
Град на издаване:: Шумен
Година:: 1911 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 96
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза

Спомням си, че като дете сред книгите на моите баба и дядо съм виждала една малка книжка с оранжеви меки корици, на чиято заглавна страница пишеше "Чужди" (1). Питала съм баба кой е авторът и тя ми казваше: "Един писател от нашия край, еленчанин". Корицата на книгата беше скромна, с нарисуван кораб, който пори морските вълни, затворен във винетка. Вътре всяка част започваше с други декоративни винетки в стила на Хараламби Тачев. Така и не попитах баба ми как беше попаднала тази книга у нея, още повече, че е издадена през 1911г., когато се е родила и тя. Прочетох книгата много по-късно и ми направи силно впечатление смелостта на младата героиня Ана, която дръзва в онези патриархални времена да напусне необичания си съпруг и да търси своето щастие. Уви, човекът, когото тя обиква - журналистът Николаев, се оказва дребна душица, мъж, който не може да оцени чувствата на младата жена и мисли само за своята кариера. Когато скандалът в малкия градец назрява и облаците се събират над главата му, Николаев я кара да напише писмо до вестника, че не той е причината за развода й. Младата жена го прави, а той дори не я потърсва да й благодари. Самотата й, неизлечимата болест на брат й, я изправят пред дилемата дали има смисъл да се живее така. В края на повествованието слага край на живота си... Разбира се, тази сантиментална история тогава ме беше впечатлила много.