Заточен в малък провинциален градец, останал без средства, този богат българин, седнал на чаша вино с предвидливия журналист, чрез своите спомени и размишления търси мястото си в историята. Той обявява своето място в историята, такова каквото го вижда и каквото е било.
Той не стои на колене пред никого. Нито пред Чърчил, нито пред Иван Вазов, нито пред царя или олтара. Това може да ни шокира, може да е доста безпардонно, но вероятно в това е истината за този човек. Общувал с европейските столици и техния елит, разполагал с власт и мощ, за да прави политика с европейско самосъзнание Атанас Буров оправдава своето самочувствие.
Ключови думи: Буров Банкерът, Михаил Топалов, колене, град, средства, журналист, вино, чаша, размишления, спомени, история, Чърчил, Иван Вазов, цар, олтар, елит, власт, политика, самосъзнание, самочувствие
