Жозефин Бекер

Жозефин Бекер, Жо Буйон

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здрава, запазена, без забележки по текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Съставител:: Josephine Baker, Jo Bouillon
Издателство:: Музика
Град на издаване:: София
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 495
Корици:: Меки
Преводач:: от френски Никола Шивачев
Художник:: Божидар Икономов
Поредици и библиотеки:: Книги за бележити музиканти
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 28

Наричат я "Бронзовата Венера" и "цветнокожата сензация на Париж". Името ѝ е Джоузефин Бейкър, но Жозефин Бекер е френският му еквивалент, с който тя е искала да я запомнят. Джоузефин се ражда през далечната 1906 г. в Сейнт Луис, за да се превърне не само в първата чернокожа кабаретна танцьорка, но и в една от най-емблематичните фигури на 20-и век. Джоузефин израства в семейство на музиканти, а във вените ѝ тече индийска, еврейска и испанска кръв. Баща ѝ е барабанист, а майка ѝ - танцьорка, което до голяма степен предопределя съдбата ѝ. Талантът ѝ не остава незабелязан и през 1925 г. продуцентите на шоуто La Revue Nègre от Париж я канят за участие във френската столица. Не след дълго тя с радост напуска родината си. Разочарована от расисткото отношение на американците (ограниченията за цветнокожи по това време в САЩ били изключително строги), не след дълго тя с радост напуска родината си. Това е и началото на шеметната кариера на Жозефин Бекер. Танцуваща и харизматична, във Франция тя се превръща в абсолютна сензация. Атрактивната вариететна актриса научава французите как се танцува чарлстон. Прическата ѝ се превръща в еталон за подражание от французойките. Нейната прочута пола от банани пък става толкова известна, че и до днес е част от попкултурата. Покорени от пламенните танци на "Черната перла", възторга си към нея изразяват открито личности като Жан Кокто, Рене Клер, Хемингуей, Ремарк, Пирандело, Пикасо, Матис принцеса Грейс от Монако, София Лорен, Жана Моро, Ален Делон и много други. Не липсвали обаче и възмутителни коментари. Заради провокативните си костюми и "безсрамни" танци, нейни представления биват забранени в редица европейски градове. Във Виена я заклеймяват с прозвището "Черният демон". И докато любовта и омразата към нея вървят ръка за ръка, Жозефин реализира една голяма своя мечта - с парите, спечелени в Европа, тя си купува истински замък от ХV век, в който отглежда своите 12 осиновени деца с различен цвят на кожата. С този си акт тя изразява и своя протест срещу расизма. Любопитен факт за Жозефин Бекер е, че е имала страстен любовен роман с българин. Става дума за първия радиоводещ у нас - Петър Витанов. Въпреки репресията, на която е бил подложен заради комунистическия режим у нас, през 1967 г. той доказва в съда, че е автор на един от безсмъртните български шлагери, който той посвещава на своята муза - Жозефин Бекер. Двамата се срещат в Италия, докато тогава младият Петър учи риторика и дикторско майсторство. Между тях пламва искрата на любовта и под нейна власт Витанов създава една от най-култовите и обичани песни у нас - "Красив роман е любовта". Години по-късо Бекер идва и в България. Това става през 1972 г. на Международния фестивал "Златния Орфей" в Слънчев бряг, където "Черната перла" изнася рецитал. В чест на великата танцьорка ви поднасяме шепа от нейните красиви мисли и послания: "Нещата, които истински обичаме, остават с нас завинаги, заключени в сърцата ни, докато животът съществува." "Вярвам в молитвата. Тя е най-добрият начин да черпим сила от небето." "Аз не бях гола. Просто нямах дрехи на себе си." "Красива? Това е изцяло въпрос на късмет. Родена съм с красиви крака. По отношение на останалото... красиво, не. Забавно, да." "Много харесвам мъжете французи, защото дори и да те обиждат, те го правят изискано." "Разхождала съм се в дворци на крале и кралици, и в домове на президенти. И на много други места. Но не мога да се разходя в хотел в Америка и да си взема чаша кафе, и това ме влудява." "Омразата, насочена към цветнокожите, тук, в Сейнт Луис, винаги ме натъжава. Как можеш да очакваш света да вярва в теб и да уважава твоята проповед за демокрация, когато ти самият третираш чернокожите по този начин? " "Ти трябва да учиш. Ти трябва да ходиш на училище и да се научиш да защитаваш себе си. Трябва да се научиш да защитаваш себе си с химикалка, а не с пистолет."

Ключови думи: Жозефин, Бекер, Жо, Буйон