"Малката книжка с философски записки на римския император Марк Аврелий, е рядък случай на лично слово, достигнало до нас от класическата древност. Независимо какво е, дали подготовка за несъстояли се публични лекции по въпросите на стоическата етика, или дневникови наставления за смисъла но човешкото съществуване..."
Марк Аврелий Антонин (121-180 г.) е римски император (161-180 г.). Произхожда от знатния род на Аниите, чието потекло е от тогавашна Испания. Роден и отгледан в Рим в двора на император Адриан. Осиновен от наследника на Адриан Антонин Пий. Получава разностранно образование. Негови учители са известни оратори като Фронтон, знаменити на онова време философи и юристи. Философията е негова страст от млади години. Целият му живот бива осмислен от учението на стоицизма. От Марк Аврелий до нас са достигнали част от реч и писма на латински и старогръцки език, както и малката книжка "Към себе си", написана на старогръцки, нещо като философски дневник, диктуван във вечерите за отмора по време на почти непрекъснатите военни кампании за отбраняване на северните граници на римската империя. Еклектическият стоицизъм, изповядван от императора, пронизва от начало до край неговите разсъждения. Марк Аврелий цитира в записките си много писатели и философи, но най-дълбока е почитта му към стоическия философ Епиктет, чиито "Беседи" са и непосредственият образец на "Към себе си".
Ключови думи: Към себе си, Марк Аврелий, Философия, Философия, естетика и етика, Библиотека за антична литература "Хермес"
