Сид

Пиер Корней

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С леки козметични забележки, основно към противопраховата обложка. Хубаво, луксозно издание.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1972 г.
Език:: Български
Страници:: 126
Корици:: Твърди
Преводач:: от френски Пенчо Симов
Художник:: Иван Кирков
Категория:: Драматургия
Формат:: 76/104/16
Дебелина (мм):: 15

"Театърът на Корней е школа за величие на духа" - писал Волтер. Наред с нравствената си стойност творчеството на великия поет е забележително като начало в разцвета на френския класицизъм, като основа, върху която градят по-късно Молиер и Расин, Лафонтен и Боало. Връхно постижение в това творчество е "Сид" - пиеса за трагичен сблъсък между любов и дълг. Тя била тъй харесвана, че когато изразявали възхищение, съвременниците свикнали да казват: "Хубаво като "Сид"! " Едва ли е възможна по-голяма похвала за един автор от тази: творбата му да бъде въздигната в мярка за красота. "Сид" и днес вълнува зрители и читатели по цял свят, като въплъщава естетическите достижения на една бляскава епоха от развитието на френската литература. * Съдържание Първомайстор на френския класицизъм - Пенчо Симов Сид Разбор от автора Епохата и животът на Корней в дати ** Пиер Корней (Pierre Corneille), френски драматург, класик на френската литература, "баща на френската национална трагедия", е роден на 06. 06. 1606 г. в град Руан (тогава втори по значение град в кралството) в състоятелното семейство на адвокат. Завършва йезуитски колеж (1622; сега колеж "Корней") и право (1624). В продължение на 4 години стажува като адвокат в Руанския парламент. През 1628 г. става прокурор, но няма амбиции да расте в кариерата. Автор на лирика, комедии и трагедии. След първата си комедия "Мелита", пожънала голям успех и поставена в Руан и Париж, Корней пише още 7 комедии("Клитандър", "Вдовицата", "Илюзията", "Лъжецът", и др.), спечелили му благоразположението на кардинал Ришельо. После създава трагедиите "Медея" (1635), "Сид" (1637), "Хораций" (1640), "Цина" (1641), "Полиевкт" (1642), "Смъртта на Помпей" (1643), "Родогюн" (1644), "Теодора" (1646), "Ираклий" (1647), "Андромеда" (1650), "Дон Санчо Арагонски" (1650), "Никомед" (1651), "Пертарит" (1652), "Едип" (1659), "Златното руно" (1660), "Серторий" (1662), "Софонисба" (1663), "Отон" (1664), "Агесилай" (1666), "Атила" (1667), "Тит и Беренис" (1670), "Психея" (в съавторство с Молиер и Филип Кино, 1671), "Пулхерия" (1672), "Сюрена" (1674). Пише и религиозна поезия - панегерици, псалми и др. Член на Френската академия (1647). Последните си години прекарва в самота и бедност. Едва след ходатайството на стария му приятел Боало му е отпусната малка пенсия. Умира на 01.10.1684 г. в Париж. *** Любознателен факт, е че френската героиня-мъченица от времето на кървавата революция-Шарлот Корде е правнучка на Пиер Кордей.

Ключови думи: Сид, Родриго де Вивар, Испания, маври, Химена, Севиля, Пиер Корней