Данаил Крапчев. Спомени

Христо Огнянов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Книгата е нова.
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Македония прес
Град на издаване:: София
Година:: Без година
Език:: Български
Страници:: 136
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 125
Височина (мм):: 185
ISBN:: 9548823101

Спомените са излъчвани по радио Свободна Европа. Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер. Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори. Роден е в Прилеп на 15 декември 1880 година. Син е на видния общественик Васил Крапчев. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок. В 1902 г. завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, а през 1906 - история в Софийския университет. През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното списание "Македоно-одрински преглед", след което става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1907 г. заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник "Илинден" в София. През следващата 1908 редактира последователно вестник "Отечество" и вестник "Родина" в Солун. В периода 1909 - 1912 издава вестник "Вардар" в София и последователно го преименува на други наши реки и планини, за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 Данаил Крапчев е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун. През същата година редактира вестник "Българин" в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия "Пряпорец", издаван в София. В периода 1915 - 1918 Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците "Военни известия", "Добруджа" и "Пряпорец". Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1928 г. е в ръководството на Македонския младежки съюз и като такъв след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник "Македония" заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Петър Мърмев. След преврата от 19 май 1934 година заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово. През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на мисия да направи връзка с Българските акционни комитети. С публицистиката си Крапчев предизвиква силното неодобрение на Комунистическата партия. Още през 1942 година се планира неговото убийство. На 23 март 1943 година той е проследен от Иван Буруджиев и Здравка Кямилева, но те не успяват да му направят нищо, защото събуждат подозрението на хората, с които се движи, и са арестувани. Повторен опит за убийство на Данаил Крапчев е направен през април 1943 година. На 21 юли 1944 година срещу него е извършен неуспешен атентат. На 10 септември 1944 г., веднага след Деветосептемврийския преврат, той е убит при неизяснени обстоятелства в Горна Джумая. По думите на Димитър Талев пред Христо Огнянов, Крапчев е отишъл там при неговия брат Георги Талев, за по-сигурно, но е бил арестуван и убит в затвора с тъп предмет. Първоначално властите прикриват случая, обявявайки, че Крапчев се е самоубил в навечерието на преврата. Както много други жертви на терора от есента на 1944 година, през следващата година той, макар и мъртъв, е осъден от т.нар. Народен съд на смърт и пълна конфискация на имуществото и така престъплението е узаконено. През февруари 1994 г. Върховният съд на Република България отменя присъдата.